До воините, които не излязоха на фронта

Здравейте, всички вие, най-прекрасни същества и най-нищожни предатели.

Вие, които носите хаос в душата си, но оставяте другите да подредят личността ви. Вие, които виждате изгрева пред себе си, но доброволно обръщате поглед към сивотата. Вие, които поне веднъж заявихте себе си… а после оставихте гласа ви да заглъхне в нищото.

Вие всички ме предадохте. Аз видях във вас светлина, засенчваща цялата безмисленост на реалността, и бури, готови да вършеят в света, докато го направят по свой начин красив. Вие никога не се погледнахте, а бяхте погълнати от изкривените си отражения в слепите очи на тълпата. Но от това предателство не чувствам болка, то не е достойно за такава. Чувствам само презрение.

Но вие предадохте и себе си. Вие бяхте съградили собствен свят, скрит от другите, но никога не му позволихте да бъде огрят от слънцето. Вместо това оставихте прокажените ръце на безличните да срутят кулите му, да изсушат земите му и да тържествуват сред руините му. Това предателство трябва да ви боли, но дали още сте способни да изпитате болка…?

Аз никога няма да ви разбера. Имате целия свят на една ръка разстояние и вие избирате да му обърнете гръб. За какво…?! За безсмисленост, бездействие, сливане с тълпата и вечна обикновеност? Или просто защото за нищото не се налага да протегнеш ръка.

Величие или нищо. Нима е толкова трудно да направите този избор?

Да, ще те тъпчат. Хората инстинсктивно ще усещят желанието ти за живот и ще се опитат да го задушат със злост и унижения. Ще използват всяка твоя слабост срещу теб, ще се подиграят с всичко, което обичаш, опитвайки се да те пречупят. Първо ще се опитат да те направят като тях и ще ти протегнат ръка, за да те издърпат към тяхната бездна. Когато им откажеш, ще се опитат да те унищожат, но скоро всички ще разберете, че тяхната отрова не е смъртоносна за теб. Един ден вече няма да ти казват нищо, защото нищо, което си ти, вече няма да съществува в техния свят. А когато видят, че си решен да се бориш, ще пропълзят в гнездата си и ще се крият там, защото ще видят, че ти вече носиш живот.

Да, ще си самотен. Илюзията, че ти си просто малко по-необичаен ще рухне. Ще видиш прозрачната стена, която те дели от останалия свят и ще осъзнаеш, че никоя сила не може да я разруши. Ще си уплашен колко точно не принадлежиш към своите. В очите на другите няма да виждаш нищо освен неразбиране, но ще знаеш, че винаги е било така, а просто ти си отказвал да го признеш напълно. Ще трябва да приемеш, че там, накъдето си тръгнал, няма никой от миналото ти и това е едва първата цена, която ще трябва да платиш. Ще осъзнаеш, че бариерата всъщност е твоето начало и че си от правилната ѝ страна. Ще съжалиш останалите и ще ги презреш за това, че са те накарали да изпитваш съжаление. Но по-късно ще се свържеш с хората не като тела, а като идеи и ще осъзнаеш колко много ги обичаш на следващото ниво. А за себе си ще видиш, че да си сам, е едно от най-великите състояния на духа, защото си достатъчен за цялата Вселена.

Да, ще се съмняваш. Ще осъзнаеш, че си прекалено слаб, за да постигнеш това, към което си тръгнал. Ще разбереш колко много трябва да надскочиш себе си, за да успееш. Ще се обвиняваш, защото няма да си толкова добър колкото знаеш, че можеш да бъдеш. Но тогава ще срещнеш себе си като собствен съдник и ще трябва да понесеш собствената си преценка. Ще си заповядаш да преодолееш несигурността си и ще тръгнеш да изкачваш пътя нагоре. А един ден след много много усилия ще осъзнаеш, че стоиш сам на връх сред други върхове и ще си кажеш Аз съм могъщ.

Да, ще те оковат. Ще настъпи момент, в който ще осъзнаваш, че носиш цялата мощ на Вселената в сърцето си, а в реалния свят няма да можеш да направиш нищо. Ще се спъваш в пречки, които са твърде незабележими в твоя кръгозор, но стените ще се окажат твърде близо, за да разпериш крилата си, таванът ще е твърде ниско, за да вдигнеш глава, и околните ще бъдат твърде слаби, за да понесат погледа ти. Ще положат цялата тежест на несбъднатите си същности върху раменете ти и ще очакват, че това ще те държи в калта завинаги. Но внезапно ти ще осъзнаеш, че можеш да понесеш товара си и че ти си готов да носиш много повече отколкото враговете могат да ти дадат – целия свят. Ще срутиш стените с крилата си, ще вдигнеш глава над всеки лимит и ще обикнеш всяка трудност, защото ти е помогнала да станеш това, което си днес.

Да, ще те разочароват. Ще видиш, че не всички, които могат, ще са избрали пътя към свободата. Ще вярваш на всеки от чест и ще отказваш да приемеш слабостта и низостите. Ще молиш и ще крещиш от отчаяние, докато гордостта ти каже Стига. Ще видиш целия им потенциал да умира в продължение на години, задушаван от собствената им слабост. Ще дадеш всичко от себе си да ги изтикаш нагоре, но един ден ще рухнеш, осъзнавайки, че това не е решение, което можеш да вземеш вместо тях. Но ще станеш по-силен, защото ще разбереш, че всеки трябва сам да избере да се бори.Ще осъзнаеш кое е правилно и ще оставиш всяка слабост да се срути на прах, а всяка сила да расте и да твори наволя. А един ден ще срещнеш човек, който е избрал да постигне себе си. И тогава най-накрая ще имаш някого, който ще е достоен да застане до теб.

Да, ще страдаш. Ще видиш всичко, което обичаш, смазано и покварено. Ще гледаш как гниещите ръце на мъртвите галят твоята светиня, ще чуеш устните им да просъскват твоите химни, ще видиш пошлите усмивки на лицата им, докато гледат твоята истина, ще потънеш в безкрайната им празнота, докато задушават това, което ти цениш най-много, в безстрастната си прегръдка. Също ще осъзнаеш, че всички тези, за които те е грижа, ще бъдат твои врагове. Ще видиш как ценностите ти умират и ще разбереш, че е твърде късно да ги спасиш. А накрая тези, които обичаш, ще извърнат глава от живота, избирайки обикновенното съществуване, и сърцето ти ще се взриви в непоносима агония. Но тогава ще погледнеш изгрева, ще чуеш правдив тон или просто сърцето ти ще спре за миг… И ще разбереш, че красотата никога не може да бъде унищожена, защото е по-могъща от всяко друго нещо на света. Ще осъзнаеш, че там, където не можеш да спасиш, ще си достатъчно силен да възкресяваш. И ще видиш, че любовта ти е по-истинска от всяка заблуда, превърнала се в реалност, и ще крепи живота във всеки миг от вечността.

 

Изборът е сега. Изборът е във всеки един момент, докато станеш достоен за него. А после пътят става напълно ясен, защото изборът се е превърнал в твоя същност.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.