Аргументацията – мисия невъзможна

В мисловното и емоционално пространство на човечеството се реят милиони тези, които придобиват най-различни форми. Някои са оригинални, други са просто повторения на вече утвърдените. В някои от тях има гений, в други се долавя единствено посредственост. Но всички тези имат една обща черта – нуждата от аргументация.

Способността да разделя твърденията на правилни и грешни е основополагаща за човека. Това е структурната единица, която изгражда вселената му. Затова намирам за притеснителен факта, че почти всеки човек на планетата не може нито да защити, нито да обори която и да е теза в мисловно-емоционалния континиум.

Нека разгледаме няколко произволни тези, за да видим как човечеството се е провалило в опитите си да достигне същността им.

„Хората трябва да отиват в затвора.“

 Доводи на защитата:

Тези хора са лоши. Трябва да поддържаме обществения ред. По-хуманно е. Няма друг начин.

Дотук е стигнал светът в своите разсъждения по въпроса. Цитат от дневника на четвъртокласничка, две чудовищни извращения и тотална безмислица.  Но тъй като тезата е изначално грешна, човек би допуснал, че противниците ѝ ще се справят лесно с поставената задача.

Доводи на атакуващите:

Нашите данъци отиват, за да ги храним.

Тук имаме извращение и малоумие в едно и това изчерпва темата.

„Хората трябва да имат деца.“

Тук предимството е на защитниците, тъй като за разлика от предишното твърдение, това не противоречи на човешката природа и не е изначално неправилно.

Доводи на защитата:

Така пише в Библията. Ако не се множим, ще изчезнем като вид. Човек трябва да остави нещо след себе си.

Наблюдаваме популярен сандвич – жалкарщина, глупост, жалкарщина. Чрез този сандвич се защитават почти всички тези в света, тъй като анализите показват, че той е любимия на много висок процент от потребителите.

Доводи на атакуващите:

Децата са шумни и изискват твърде много грижи. Децата изискват твърде много пари.

Този път ястието е под формата на спагети – имаме преплитане на мизерия и простотия.

„Слънцето е жълто.“

Да, навремето и аз вярвах, че всеки може да отстоява достойно такава теза. Да видим дали е така.

Доводи на защитата:

Обективно погледнато е така. Науката твърди, че е така. Мнозинството го вижда по този начин.

Тези твърдения са верни. Жалко, че нито едно от тях няма никакво значение и не може да бъде валиден довод за каквото и да било.

Доводи на атакуващите:

Всичко е въпрос на възприятие. Не съществува обективна реалност. Материята е илюзия.

Дааа…Както обикновено, защитата не успя да ме съгласи, че слънцето е жълто, но контрадоводите определено го направиха.

„Президентът на света може да бъде шестмесечно бебе.“

Доводи на защитата:

Всеки си има мнение и не е редно да дискриминираме на база възраст. То ще има интересно виждане за световните процеси, тъй като е необременено от грижи. Ще се бори за по-добър свят без войни, тъй като не познава страданието. Мнозинството е гласувало за това, следователно е правилно.

Признавам, че това твърдение е трудничко за защита, но пък дава възможност за оригинални и забавни доводи, която, както можем да видим, е пропусната.

Доводи на атакуващите:

Това не може да се случи, защото конституцията го забранява. Бебето ще се ръководи от емоциите си и няма да бъде обективно. Властта трябва да е на обществото, а не на отделен човек.

В този случай можем да обърнем внимание и на становището на въпросното бебе – „агугу гаааааа“. Сами преценето кое от трите е най-глупаво.

Чия страна ще заеме личността? Своята собствена. Силният човек знае, че хората не трябва да отиват в затвора, защото свободата е абсолют. Той е наясно, че децата трябва да имат само хората, които носят желанието за този нюанс на любовта в сърцето си. Личността не се съмнява, че слънцето носи цвета на изгрева в очите ѝ. Индивидът няма да позволи на никой да управлява света му, защото той управлява сам. Свръхчовекът може да създава реалност и той е единственият, който може да я защити или да я заличи напълно.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.