Прошката – път към освобождението

Свикнали сме да мислим, че прошката е нещо, което даваме на останалите. Всъщност обаче това е дар към самите нас.

Прошката е освобождение. От болката, от нанесените рани, от гнева и омразата, от очаянието, което пораждат предателствата. Прошката не е акт на милосърдие, а отказ да се подчиняваш на собствените си негативни емоции. Умението да прощаваме е това, което ни позволява да скъсаме старите нишки, за да поемем напред по нови пътища.

Прошката не е отхвърляне на реалността. Тя не е инструмент, който ни помага да се престорим, че нищо не се е случило. Дори напротив. Прощаването изисква действителността да бъде приета такава, каквато е. Да се разберат причините за създалите се ситуации и за действията на участниците в тях. Прощаването е разбиране, а не забравяне.

По отношение на прошката битието се разделя на три категории.

Неща, които нито са простими, нито са непростими. Тук попадат незначителни случки като – счупих ти любимата ваза, откраднах ти десет лева, излъгах те, че това е естествения цвят на косата ми. Да тръгнеш да прощаваш подобни неща не е добрина, а висша форма на цинизъм. Тук човек трябва да махне с ръка, а не да си въобразява, че проявява великодушие.

В тази категория влизат и последствията от големите избори в живота. Не можеш да кажеш „Прощавам ти, че ще следваш мечтите си, макар това да ме наранява.“ Всеки, който си въобразява, че има правото да прости нечие величие, е глупак. Който следва себе си е отвъд всичко останало.

Във втората група са простимите неща. Изисква се голяма сила, за да се освободиш от наистина големите прегрешения. Бащата алкохолик, децата, които са те тормозили в училище, случаен крадец, който ти е взел последните останали пари и всички други, които в своята слепота са убивали нещата, които обичаш. Всичко, което може да се прости, трябва да бъде простено. Само така може да се живее истински.

И накрая са непростимите неща. Времето лекува всичко и накрая на вечността ще можем да си простим, но има престъпления, за които човешкия живот просто не е достатъчно дълъг.  За онези, които са се отрекли от себе си, които са предали любовта си и са хвърлили собствените си души в забвение, прошка няма. Не и тук, не и в този живот. А твърде вероятно не и в много следващи животи.

Прощавайте, защото на всеки може да бъде простено. Само не на онзи, който е намерил себе си и се е предал.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.