Светът е наш

Цял живот ни учат, че светът не ни принадлежи. Той е на обществото, на държавите, на диктаторите, на политиците, на богатите. Чували сме го толкова много пъти, че на никой дори не би му хрумнало, че това не е тъка. Но то е лъжа. Светът е на човека и той трябва да си го вземе обратно.

Светът не е твой. Ако имаш малко, трябва да знаеш къде ти е мястото, и да не си позволяваш да ставаш нагъл. Ако имаш повече, трябва да си благодарен на обществото, че е създало такава система, в която да можеш да забогатееш. Светът предлага крайни ресурси, затова всеки от нас трябва да се съобрази с останалите. Светът е на всички, но не като индивидуални личности, а само като на еднородна маса.Това е вечното учение на обществото, което се е вкоренило в съзнанието на всеки от нас.

Истината е, че светът е наш, на хората. Лично мой, лично твой и на всеки друг, който е достатъчно силен да го обича и да създава в него. Светът може да даде всичко на неограничен брой личности, защото любовта, свободата и възможностите за величие не са изчерпаеми ресурси.

Светът е наш. Всяко късче земя е тук, за да можем ние да го открием и опознаем. Слънцето изгрява, за да види очите на смелите, вятърът духа, за да докосне кожата на неразумните, дъждът пада, за да достигне ръката на търсещите. Виелиците скърбят за нашите болки, бурите се зараждат от яростта на мечтите ни, а огънят трепти пред нас, за да ни предизвика да бъдем като него. Всеки камък, всяка прашинка, всеки атом са част от нашата съдба.

Светът е наш. Ние открихме тайните му, ние построихме палатите му, ние пресъздадохме душата му в изкуство. Ние проляхме кръвта си в революции за него, ние му дадохме всеки наш дъх, за да продължи да живее. Ние обикнахме блатата му, ние напоихме със сълзи пясъците му, ние дадохме имена на всичките му чудеса. Ние живеем и растем заедно с него.

Спомни си. Светът е наш. Веднъж, когато осъзнаеш това, всичко се променя. Тогава разбираш, че никой няма право да чертае граници по твоите земи, няма как да ти отнема твоите брегове, няма как да те държи далече от върховете на твоите планини. Никой няма право да ти налага свои закони и да очаква, че му дължиш подчинение. Ти си върховен господар и ти определяш какво ще се случва тук.

Ние не сме мимолетни гости на този свят, дошли за един евтин гуляй и готови след това да си тръгнат завинаги. Ние сме децата му и създателите му. Ние имаме отговорност към него и ако нещо не е наред, то вината е наша. Светът е прекрасен и заслужава да му дадем най-доброто, на което сме способни – свобода, любов и величие. Какъв ще е той утре, зависи от нас.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.