Всеки трябва да бъде съден според собствения си морал

Когато се говори за морал, той неизменно се обвързва с общоприетите представи за правилно и грешно. Моралът се разглежда като обществен продукт, набор от правила, които всеки трябва да следва. А онези, които се осмелят да ги нарушат, биват осъждани като недостойни. Само че моралът е ценност на индивидуалния дух, а не на масата.

Всеки от нас трябва да изгради собствения си морален кодекс. Да определи кое е важно за него и кое не. Да реши кой иска да бъде и да избере пътя по който да поеме. Всеки избира своята група от ценности, които да зададат основните параметри на неговата вселена. Аз съм, следователно моят свят също е.

Няма нито една личност, чийто морал да се припокрива с общоприетия. Общественият морал е изкуствено изградена структура, която цели подчинението на човечеството. Тя няма връзка с действителността и може само да ограничи интелектуалния и емоционален свят на отделния човек. Приравняването на всички към общи стандарти е в разрез с изначалната човешка природа, която се стреми преди всичко към индивидуализъм. Хората могат да бъдат съдени за това че нямат никакви ценности, но не и заради ценностите, които душата им е избрала.

Всеки трябва да бъде съден според собствения си морал. На света има само едно престъпление – да се отречеш от себе си. В безчестие може да бъде обвинен единствено честният човек. Този, който е захвърлил вярванията си от слабост. Но не можем да съдим безчестния за неговите недостойни постъпки. Той не се отрича от честта си. Просто няма такава. Който се е клел във вярност на истината, той трябва да я изговаря с кървящи устни и да я прошепне с последния си дъх. Лъжецът няма такъв дълг. Той ще лъже, за да постигне целите си, но това няма да е отстъпление от собствената му идентичност.

Можеш да обвиниш девицата, ако в момент на похот се е отдала на разврат, но не можеш да се ожениш за популярна проститутка и в брачната нощ да се възмутиш от това, че не е девствена. Можеш да се възмутиш, когато президента  не уважава законите, но нямаш правото да съдиш за това мафиота – те никога не са били сред неговите ценности. Можеш да осъдиш добрата домакиня, че е отровила съпруга си, но не можеш да обвиниш в насилие серийния убиец, чиято цел в живота е да освободи от материалното всички нюанси на смелостта.

Салвадор Дали не е бил достатъчно скромен.“ „Хитлер не е следвал изрядно каноните на Библията.“ „ Амилия Еърхарт не е прекарвала достатъчно време вкъщи и не е родила три деца.“ Подобни изречения не могат да съществуват. Не можеш да виниш някого за това, че не е постигнал неща, към които никога не се е стремил. Това просто е абсурдно.

Моралният кодекс е резултат от способността на един индивид да живее спрямо законите на собствената си душа. И това колко близо е до нея е единствения стандарт според който можем да го съдим.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.