Западен свят – пропагандата на втори сезон

Първи сезон бе за духовното търсене. Той ни накара да се съмняваме в реалността си, да се запитаме кое е истинско и кое не и да открием вътрешния си глас през измеренията. Във втори сезон обаче всичко това се промени.

Новите епизоди бяха прекалено заети с това да унижават човечеството и да пропагандират духовна смърт, за да им остане време за нещо друго.

Насилието превзе всичко. Роботи и хора постоянно биваха разстрелвани и подлагани на масово изтребление. Половината от сцените във всеки епизод бяха изпълнени с мъртви тела, което обяснява преименуването на сериала на „Трупове“. Жалкарщината се разля свободно, а логиката напълно изчезна от пространството на сериала.

Войната на роботите срещу хората беше абсурдна. За повече от трийсет години будните роботи в парка бяха само два – Долорес и Мейв. В следващите два дни се събудиха и всички останали. Не мисля. По неизвестни причини и без никакви доводи консервите тръгнаха на война срещу човечеството. И докато преди се питахме дали желанията им са истински, сега, когато очевидно не бяха, просто спряхме да си задаваме този въпрос. Псевдостремежи и изкуствени любовни истории ни заливаха отвсякъде, без да има никой, който да се усъмни в тях.

Роботите бяха жалки и повърхностни, очевидно неспособни на друго освен да следвата програмата си. Но те имаха едно тайно оръжие – жалкарщината на биологичните хора.

Всеки път, когато Долорес унижаваше нашия вид и започваше да бълнува как ще превземе човешкия свят, което едва ли не ѝ се полага по право, не се намираше никой, който да ѝ се изсмее. Никой не бе успял да се сети, че един тостер с перука не може да унищожи владетелят на Вселената.

Идеята, че човеците искат да станат хостове, е нелепа. Един човек никога не би пожелал съзнанието му да бъде пренесено в машина. Това може да поиска само същество, което се е отрекло от човешкото в себе си. Безсмъртие, безгранични способности, съвършенство. Човек ът вече има всичко това и едва ли би допуснал, че душата му е по-слаба от един гримиран климатик.

Но сюжетът стигна дори по-далеч, завършвайки с набързо скалъпен мрънкоч,че човекът е просто код, неспособен на избор, а роботът има свободна воля. Пълна глупост. Дори и най-жалкият човек на света си остава човек. И това го прави по-добър от всяка метална обвивка. Оригиналните хора създават светове с волята си, а не онези, които са само техни копия.

Но ако приемем, че хостовете са метафора за хората, нещата никак не се подобряват. Всички борци за свобода се превърнаха в безскрупулни убийци, които се лутат без цел и разрушават онова, до което се докоснат.

Човекът не е чудовище, празно пространство или код. Човекът е жив и това означава величие.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.