Презрението – израз на болка и любов

Презрението е тъмно, злостно и мъчително. Презрението е яростно и нетърпеливо.  Презрението е буйно и безмилостно, но течението му винаги отнася блатата на омразата. Омразата произлиза от завист, слабост и желание за власт. Презрението се ражда от любов, сила и непоклатимо достойнство. Омразата тече във вените на онези, които са привели глава, презрението трепти върху устните на малцината, които са отказали да сведат своята.

Единствено човекът, който притежава достойнство, може да изпитва презрение. Само онзи, който е видял върховете, скрити в сиви мъгли. Само той, който е разговарял истиснски с душата си. Само личността, която е открила святото, би могла да презира пошлото и посредствеността.

Презрението е превъзходство. То принадлежи на гордите и уверените. На смелите и прогресиращите, които поглеждат надолу с недоумение. Презрението се изразява във  възмущението, че една муха си е позволила да кацне върху статуя от бял мрамор.

Презрението е болка. Болка от това, че друг е влизал в храма ти и е осквернил хилядолетните му стени с дъха си. Болка от това, че други са се смяли там, където очите ти са раждали солени светове. Болка от това, че кални стъпки на случаен минувач са заличили руните, които си рисувал с кръвта си. Болка, която изпитваш единствено, когато тълпата си позволява да гледа там, където не може да види. Презрението е болката на чистокръвния дух, на философа, на създателя, чието изконно право е да бъде насаме с творенията си.

Презрението е уважение. Слабият човек трябва да бъде презиран не от омраза към слабостта му, а от уважение към силата му. Който не презира слабите, е готов да приеме прекрасното да умре на средата на своя път. Готов е да гледа как вселенските исполини пълзят в краката му и да нарича това добродетел. Аз никога не бих могъл да го направя. Аз презирам човечеството, защото познавам неговото величие и не бих се задоволил с нищо друго.

Презрението е любов. Ако има неща, които презираш, това означава, че на този свят съществува нещо, което обичаш. Именно любовта събужда презрение към празнотата. Любовта разкрива свещенното, чистото, съвършеното. Онова, което никой друг не може да докосва. Съкровенният абсолют – ето това е източника на цялото презрение на Земята.

Презрението е израз на способността ни да разделяме света на нисше и висше. Затова презирайте. Вие, които дишате. Вие, които мислите. Вие, които мечтаете. Обичайте всичко, а останалото презирайте.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.