Статистиката не дава полезна информация

Информационния поток е преизпълнен със най-различни статистически данни, но е крайно време да забележим, че в повечето случаи те са неверни или напълно безсмислени.

Статистиката произвежда множество ненужни факти. На никой не му трябва да знае колко процента от населението яде портокали във вторник, кой е ходил на море тази година или в какъв брой от магазините в столицата се продават дрехи. Това са хиляди безцелни проучвания, които не увеличават знанието по никакъв начин.

В много случаи това измества фокуса от същността на темата. Често възникват спорове дали при дадено природно бедствие са загинали трийсет хиляди или петдесет хиляди души. Така фактът, че са умрели много хора остава на заден план, защото сме твърде заети да разсъждаваме за цифрата. Ако кажете „Осемдесет процента от хората на Запад качват селфите във Фейсбук.“ винаги се намира някой, който да възрази – „Това са пълни глупости. Всъщност са осемдесет и един процента.“ И не, това не е официална статистика.

Мислещият човек почти винаги може да отгатне с приблизителна точност статистическите данни по даден въпрос. Колко от хората ядат пица? Осемдесет и пет процента? Деветдесет? Каквито и да са отклоненията от точните проценти, определено никой няма да предположи четири. Каква част от хората на Земята са били удряни от мълния? Едва ли е нужно официално изследване, за да се сетим, че отговорът е около един процент.

Още по-голям проблем възниква, когато се анализират неща, които не подлежат на статистика. „Осемдесет и седем процента от българите не са щастливи.“ Така ли?  И как по-точно са разбрали това? Единственият възможен начин е чрез анкета, а това е абсурдно. Първо трябва да се провери дали хората изобщо имат представа за това какво е щастие, след това да се разгледа тяхната интерпретация и накрая да се установи склонността им към честност. Подобно проучване е абсолютно невалидно във всяко едно отношение. Не може да има статистически данни за това какъв процент от залезите през април са красиви, колко от младежите до двайсет и пет години могат да изпитват любов или средно колко оригинални мисли произвежда човек годишно.

Достоверността на една статистика винаги е под въпрос. Има значение как е проведена, кои са запитаните, стоят ли частни интереси зад направеното изследване и така нататък. Специфично за проучванията, съврзани с обществените нагласи и хорското мнение, е отсъствието на позицията на мислещия човек. Статистиките винаги се основават на обобщения и работят с масови тенденции, което оставя реално градивните мнения по всички въпроси извън информационния поток. Няма нищо лошо в това да знаем какво смятат деветдесет и осем процента от хората за нещата в живота, но е далеч по-важно да сме информирани какво мислят останалите два.

Разбира се, има ситуации, в които статистиката може да бъде полезна. Например ако конкретен модел автомобил катастрофира по-често от останалите, знанието за това може да доведе до откриването на проблема и до неговото отстраняване.

И все пак, когато анализираме фактите, е добре да се вглеждаме в тяхната същност, а не в начина, по който са отразени в таблиците.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.