Поп срещу чалга – Кое е по-деградивно за младите хора

Постоянно чуваме, че чалгата е отвратителна и пошла музика, която разяжда моралните устои на младежите. Междувременно, „интелигентните” хора слушат поп или R&B музика, като това се счита за относително градивно и дори е насърчавано. Докато чалгата е низвергната от обществото, никой не забранява на децата си да вземат уроци за живота от Криско или Гери-Никол и никой не пищи, че поп-културата сее разврат сред българската младеж. Но ако се заслушаме в текстовете на песните от двата стила, ще забележим че единият от тях очевидно се откроява с долнопробност и малоумие и това не е чалгата.

 

Послания. Чалга текстовете в най-разпространения си вариант говорят за любовна история между мъж и жена. И да, изневерите, предателствата, влаченето и простащината се леят в обилни количества, но в крайна сметка посланието винаги се върти около „Любовта е най важната и искам да бъда с човека, когото обичам.” В поп текстовете понятието любов не съществува. Целта на живота на лирическия поп герой винаги е да отиде на дискотека, да се надруса и да се забие поредния боклук, както във всеки един друг ден. Там животът не се разглежда в дългосрочен план, няма ценности и няма желание за смисленост.

Морал. Чалгата често е съдена заради липса на морал, но това е доста безпочвено обвинение.  В повечето случаи, лирическият герой на песента има една голяма любов и му излива душата си. Дори когато той преспива със стотици други хора, в душата си той остава верен на възлюбения си. В сравнение с конкуренцията, това едоста добра защита на традиционните семейни ценности. В попа всеки човек е третиран като пореден, лирическият герой не изпитва дори елементарна привързаност и търси само физически изживявания. Мъжът, жената, отношенията им, секса са принизени до откровена противност и никоя от тези концепции не предизвиква уважение у слушателя. Освен това, в попа постоянно има открити призиви към вземане на наркотици, които тотално липсват в чалгата. Със сигурност, ако трябваше да избира, църквата също би застанала на страната на чалгата по този показател.

Гордост. Това е още едно понятие, което не съществува в попа. Лирическият герой си знае, че е леке или евтина развратница и е доволен от това. От друга страна, в чалгата винаги има стремеж към запазване на гордостта, дори когато той е съвсем безуспешен (текстовете на Преслава са чудесен пример за това).

Отношение към жената. В чалга песните жената стои на много по-високо стъпало в социалната стълбица. Там тя обикновено е обект на любов и желание. Също, тя има главна в събитията от живота и се стреми да покаже емоционална дълбочина. Е, да, понякога може би е твърде освободена за някои вкусове или твърде ревлива за други, но това често е съпътствано от гений. Освен това, ако обърнем поглед към поп музиката, веднага ще се уверим, че всичко в чалгата е простимо. В попа жената никога не е нищо различно от евтина изтривалка със сексуални функции.

Текстове. Поне доскоро, всяка чалга песен беше завършен смислен текст, който разглеждаше определен личен проблем. Може би нямаше изискан философки анализ на темите, но беше ясно защо даден текст съществува. В поп музиката текстовете са произволни струпвания на думи и всяко изречение ни могло да бъде във всяка друга песен. От африкански животни скачаме в модерна техника без каквато и да е причина, освен безвкусна рима. Наясно съм, че смислеността е твърде старомодна за ерата на пост-модернизма, но честно казано дори але-ле-лей-ле само по себе си е по-съдържателно от цели поп песни.

Интелект. В чалгата винаги е имало желание за разнообразяване на темите и текстовете винаги са леко жилещи за обществото, защото го избутват от комфортната му зона, без да му се противопоставят открито. За да се постигне това, се изисква един много тънък хумор и много точно подбрано остроумие. Междувременно, в поп текстовете единственото интелектуално предизвикателство е във всеки текст да се измисли нова метафора за женски седалищни части. А и нека си признаем, човек с интелект по-висок от този на шимпанзе, може само да си поплаче, като чуе хитове от рода на „К’во не чу” и „Базука”.

 

Поп музиката не случайно е налагана в съвременния свят, защото успешно убива интелектуалните и емоционални заложби на всичките си слушатели, а дори не среща съпротива от обществото. Написаното по-горе важи не само за български изпълнители, но и за световни „звезди” от рода на Бионсе, Риана и Джъстин Бийбър. В България доводът „По-добре е от чалга” се е превърнал в силен коз за попа, но не е ясно как хората са се вързали на това. Музиката е израз на целия емоционален свят на човека и песните, които слуша, могат както да го облеят със светлина, така и да го омърсят. Когато чуете музика, потърсете красотата, гения, чистотата, величието. И ги търсете извън поп, чалга и всичко останало, което пускат в дискотеките.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.