Опитомяването на природата – предателство към собствената ни същност

Природата е велика. Тя е силна, дива, необуздана и безгранична. Тя е свободна и неумолима. Нежна и безмилостна. Красива и страховита. Природата е себеосъществяване. Но съвременният човек е прекалено слаб за мощта ѝ. Затова е решил, че трябва да я опитоми.

Хората се страхуват от природата си, защото всяка една реалност ги плаши. Те бягат зад бетонни стени от стихиите ѝ, защото не знаят, че тези стихии са стаени в душата им. Носят чадъри над главите си, защото се плашат от способността на живота сам да пречиства себе си. Крият погледите си зад затъмнени стъкла, защото са забравили, че човешките очи имат силата да посрещнат слънцето.

Но обществото е твърде повърхностно, за да отрече пирорадата изцяло. То предпочита да живее с илюзията за природа, отколкото да се изправи пред истинското ѝ лице.

Хората, твърдят, че обичат да ходят в парка.  Всъщност обаче те искат никога да не вали, ветровете да не са твърде силни, слънцето да не бъде прекалено ярко, насекомите да престанат да съществуват, а листата да не докосват косите им. Тяхното единствено желание е да видят един опитомен, стерилен пейзаж, който излъчва празнота и безопасност.

Хората твърдят, че обичат да ходят на море. Всъщност обаче те искат да няма водорасли, водите да не бъдат тъмни и дълбоки, теченията и вълните да изчезнат, а пясъка да не се залепва по кожата им. Да не им се налага да виждат медузи, слънцето да не ги пали с лъчите си и гласурите да не прекъсват дрямката им. Те харесват морето тогава, когато всичко истинско в него бъде убито.

Хората твърдят, че обичат да ходят в планината. Всъщност обаче те искат там да има стълбища, стрелки и утъпкани пътеки. Дивите животни да останат скрити в далечни земи, а трънливите храсти да сведат стеблата си. Бурите да не са твърде опустошителни, а склоновете да не бъдат прекалено стръмни. Те харесват планината, но само когато духът ѝ е прекършен.

А най-цинично е отношението към онези, за които хората твърдят, че са част от семействата им – домашните любимци. Обществото не вижда животните като приятели, а като играчки за свое развлечение. Модерният човек води най-добрия си приятел на каишка, не му позволява да ръмжи, да ловува или да отстоява позициите си, а когато все пак любимецът му прояви характер, го кастрира и затъпява ноктите му.

Котките са длъжни винаги да искат да бъдат галени, птиците трябва да пеят, въпреки че са затворени в клетки, кучетата са там, за да следват заповеди. Само че кучетата трябва да могат да хапят. Това, което не трябва да се случва, е да се появяват във Фейсбук, облечени с кожени якета и с цигара в уста.

Човекът се страхува от дивото, защото сам е опитомил себе си. Абдикирал е от собствения си трон и се е отказал от мощта си. Но природата не се е отказала от своята. Затова пред Човека има два избора – да стане достатъчно силен, за да я понесе, или да бъде унищожен от нея.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.