Човешко е да си велик
Какво да се прави, това не е нещо, което може да бъде избегнато. На всеки се случва, колкото и да иска да го предотврати. Да, опитваш се, влагаш старание, съсредоточаваш се до предела на силите си, но в крайна сметка такава е човешка природа. И с времето разбираш, че колкото и да се извиняваш, няма значение, защото може да се повтори във всеки един момент. Но нима сме виновни ние за това, че сме създадени така? Време е да се приемем такива каквито сме и да признаем открито: Човешко е да си велик.
Човешко е да си силен. Да знаеш, че стоманата ще се огъне пред дъха ти, а скалата ще се натроши на прах при срещата с погледа ти. Да усещаш пламъка на мощта в дланта си и да си готов да го запратиш в сърцето на нищото. Да застанеш срещу най-опасните оръжия на врага, знаейки че той може да те унищожи, но не и да те подчини. Да пожелаеш цялата Вселена, не защото ти е необходима, а защото можеш да я имаш.
Човешко е да можеш. Човекът осъзнава, че ръцете му са способни да създават съвършенство, мислите му – реалност, а душата му – светове. Той предизвиква въображението си, волята си и смелостта си да сътворят нещо несъществувало досега и да изненадат самото битие. С всяка крачка, която прави, той вижда как хоризонта на възможното се отдалечава още малко, разкривайки му нови площи, които да бъдат опознати.
Човешко е да си горд. Да изговориш „Аз” и да оставиш резонанса на думата да изпълни целия свят. Да превърнеш името си в разказ за достойнство, развитие и могъщество. Да строшиш между пръстите си всяка покана за смирение, компромис, или отказ от самия себе си. Да стигнеш до най-ниското дъно и оттам да вдигнеш поглед, който прорязва звездите. А после да се изкачиш сам обратно, да изправиш глава и да тръгнеш по пътя си, уверен че си станал по-стойностен човек.
Човешко е да властваш. Човекът е завоевател на възможности и покорител на епохи. Той владее материята и духа и ги оформя в зависимост от дързостта на собственото си съзнание. Той има смелостта да влезе в битка за времето и да спечели войната за бъдещето. Той е владетел, който управлява съгласно с върховенството на избора и свободата.
Човешко е да обичаш. Да освободиш морски бури да вилнеят сред недрата на същностите. Да уловиш искрата на живота и да наблюдаваш как тя озарява цялото небе. Да потърсиш истината сред стъклата на болката, решимостта сред сълзите под клепачите и тъмнината под венчелистчетата на цветята. Да скочиш в морето на вярата и да се научиш да плуваш преди вълните от разочарование да те погълнат. Да погледнеш Вселената и да знаеш, че тя е дом на две души.
Човешко е да си велик. Да си себе си, да си напълно свободен и да изпитваш любов. Да достигнеш върха на съществуващото и да направиш стъпка нагоре. Всичко това е в същността на човека. И е време хората да си го припомнят.