Реалистичността – една от клетките на обществото

Всяка велика идея за подобряването на света може да бъде смазана с един единствен довод: Това, което предлагаш е много хубаво, но не е реалистично. Любителите на този аргумент обаче трябва да се запитат колко голямо е значението му и трябва ли той да ни спира.

Величието, триумфа и съвършенството никога не са реалистични в очите на обществото. То мисли дори спокоен живот и премахване на бедността за непостижима утопия, а неща като достойнство и абсолютна свобода са далеч отвъд неговия хоризонт. Това, което не осъзнава обаче, е, че като постоянно прави компромиси, то стои на едно място и никога няма да се доближи до тези идеали.

Големите постижения са революции, а не еволюции. Бавните промени никога не стигат докрай, те винаги се объркват от няколко преврата, а по средата на пътя дори инициаторите са забравили накъде отиват и защо. Ако искаш да свалиш монархията, превземаш Бастилията; ако искаш да премахнеш робството, обявяваш война на Конфедерацията. Това ни показва историята. Виждаме докъде водят алтернативните стратегии в споразуменията за климата и отварянето на пазарите.

Ако бяхте попитали широката маса дали фотоапаратът, телефонът или интернет са реалистични ден преди изобретяването им, щяхте да получите само присмех подобаващ на глуповат фантазьор. Но ето че те са тук само защото някой си е позволил да предприеме стъпки към невъзможното. Ето как нереалистичното преди миг става гръбнакът на новата реалност.

От всичко това следва, че няма никакво значение дали постигането на свръхчовека, премахването на границите, отмяната на законите, достойното съвместно съществуване или абсолютната свобода са реалистични. Важното е, че ние трябва да вървим към тях, за да могат от утопична мечта да се превърнат в основата на бъдещето.

 

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.