Какво научихме от постмодернизма?

Поради появата на Абсолютизма, епохата на постомодернизма вече е към своя край. Затова е време да обобщим наученето от нея.

Първият и най-важен урок на постмодернизма е, че хората имат физиологични нужди. И докато предишни епохи се задоволяваха само с незначителното изследване на мисловния и емоционалния свят на човека, то в наши дни за първи път се акцентира върху това, че той ходи до тоалетната. Да, истина е. Хората пикаят, акат и повръщат. Дали е необходимо подобен феномен да се отразява в тонове хартия и хиляди часове екранно време остава спорно, но все пак е важен житейски урок, който всеки трябва да научи.

Жалкото чукане определя изцяло поведението на всеки човек на планетата. Въпреки преструвката, че постмодернизма обръща голямо внимание на еротиката и секса, всъщност това не е така. Вместо тях се извършва гнусно и долно сливане на две или повече топки слуз, които се разтварят в лепкава мъгла. И, разбира се, всички живеят именно заради това усещане.

За да бъдеш творец не е необходим талант. При постомодерния продукт на пиедестал са бездарността и посредствените идеи. Талантът само усложнява излишно нещата и прави така нареченото изкуство по-труднодостъпно за масовата публика. Защо ти е да имаш красиви картини, когато можеш да изложиш черен квадрат или просто противна цапаница? Защо някой ще си прави труда да гради съвършени скулптори от бял мрамор, когато е далеч по-просто да рекламираш купчина боклук?

Изкуството не се нуждае от смисъл. Дори напротив. Смисълът е не просто излишен, но и силно нежелателен. Сюжетна линия, герои, изначална идея, мотиви, истински чувства, дълбоки размисли. Всичко това е просто досадно препятствие пред съвременния зрител, който иска да разпуска и да се забавлява.

Човекът е жалка мижитурка. Жертва на обстоятелствата, повърхностен лигльо, простак, безхарактерен нещастник. Всички герои на постомодернизма са напълно изкуствени и съвършено празни. Празнота със захарна глазура – това е основното блюдо на съвремието.

Чувствата никога не са дълбоки. Емоциите са забавни, любопитни явленийца, които разнообразяват ежедневието, но нищо повече. Човекът не може да притежава свой свят , а най-близкото до любов, което е изпитвал, е фактът, че е запомнил какво кафе пие съседката.

Мислите не могат да надскочат темите от сивото ежедневие. Разговорите винаги се въртят около това кой бургер е по-вкусен и каква глупост е казал кварталния идиот след като се е напушил с трева. Очевидно нищо друго няма нужда да бъде казвано.

Постомодернизма ни научи да нямаме ценности. Той ни остави без гордост, без достойнство, без човеколюбие. И ни показа как да отричаме всичко това, докато се хилим в забвение.

И всички тези уроци трябва да бъдат помнени, за да знаем как изглежда лицето на онези, които искат да ни унищожат.

 

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.