Четирите зони на спектъра

Всички знаем, че живеем в дуален свят. Той се дели на добро и зло, ден и нощ, топлина и студ, щастие и мъка и т.н. Най-общо казано, групите са две: светло и тъмно.

Това, което обществото пропуска да забележи обаче, е, че има още една дихотомия, която не е по-малко важна: висше и низше. Някои неща в света са причинени от възвишени подбуди, сила на характера и желание за растеж. Други са плод на слабост, нерешителност и апатия.

Светът може да бъде опознат истински само ако и двете разделения се вземат предвид. Ето как спектърът всъщност е разделен на четири квадранта или зони: Висш светъл, Висш тъмен, Низш светъл и Низш тъмен.

Висш светъл. В този квадрант принадлежи доброто направено от силния и горд човек, чиито щедрост и доблест извират от дълбините на душата му. Тук са неща като искрената радост от живота, загрижеността за другите човешки същества, обичта към семейство и родина и т.н. Всички тези неща са могъщи и непреклоними, въпреки че стоят в по-прозрачната и безопасна страна на сектора.

Висш тъмен. Болката от истинска любов, воината в името на неотречима истина и разрухата донесена в името на новото. Всички тези неща са необходими и велики и не са „лоши” просто защото са по-страшни. Тъмнината е мощ и решителност, бури и хаос.

Низш светъл. Низшият светъл спектър обхваща неща като слабостта замаскирана като доброта, състраданието, което не помага никому и приемането на декаденството без съпротивление. Низшия светъл спектър не е критикуван от никого, тъй като „тези неща не вредят”. Но всъщност общество налага на света да съществува само в този квадрант и така превръща цялото човечество в безстойностни, безволеви същества.

Низш тъмен. Насилието, крайната бедност, гладът, страхът и други. Тази зона е добре позната заради доминирането ѝ през по-голямата част от историята на човечеството, но обществото вече я е отрекло. В момента този сектор не е глобална заплаха, той се използва само като оръжие, за да се накара света да се обърне в другата посока.

 

Хората непрекъснато са манипулирани, че тъмният спектър е само „лош”, а светлият е само „добър”. Съществуването на висшия мрак е напълно забравено, докато низшата светлина е представяна като единствената възможна. В резултат на това, половината от възможностите на света са изтрити от съзнанието на хората и те са обречени да робуват на долните и позорни емоции и идеи. Абсолютизмът защитава равенството на светлата и тъмната страна на спектъра и цели постигането на висшите им измерения.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.