Българското училище – aкадемия за бунтовници

Според общественото мнение българската образователна система е катастрофална и трябва да бъде променена. Това общо взето е така, но този извод не ни представя пълната картина. Истината е, че в училищата тази система предназначена да убива младите умове в зародиш се изкривява по такъв абсурден начин, че те се превръщат в най-добрата академия за свободни и дейни личности.

Българското училище е своеобразна казарма, която подлага недоразвитите още характери на учениците на най-различни садистични и гениални тестове. И резултатите винаги са оптимални: слабите рухват напълно, но силните излизат от там напълно готови да се борят в истинския живот.

Българското училище е жестоко. Там всеки младеж среща срещу острите зъби на съдбата и няма избор освен да оцелява. Нашите деца не са галени с перце и не са държани в херметически изолирана среда. Вместо това, те са хвърлени на произвола и са оставени да се справят без никакви оръжия, освен собствения си ум и смелост. Изключително важно е да се изправиш срещу злобата, отхвърлянето и унижението още в училище, защото трябва да се справиш с тях навреме. Всеки възрастен знае, че по-нататък имаме да се справяме с по-големи проблеми.

Българското училище е несправедливо. Умните и свестни деца ще са прави, но никой няма да им го признае. Обикновено те ще са тези, които ще трябва да понесат цялата тежест на Системата в училищата. И това е прекрасно, защото след това от тези хора се очаква да крепят целия свят на раменете си. В училище всеки път, когато направиш нещо достойно и дръзко, ще ти се отвръща с удар, но тези, които не се откажат въпреки това, ще излязат калени и готови да продължат в същата посока в реалния живот. И съвсем съвсем рядко, училището дава възможност за пълен триумф, което вселенски доказва, че си бил прав.

Българското училище е абсурдно. Това може би е най-ключовата му черта. Всеки, който е изживял пълноценно ученическите си години, има истории, за които никой от външния свят не би повярвал, че са истина. Училището е просто една картина на Дали, където сюрреализмът разперва нагло криле и се надсмива над здравия разум и етикетът. То те кара да излезеш от границите на нормалното мислене и да видиш, че в света има много повече от очевидното. Тези, които усвоят собствената си лудост, са готови да творят реалност.

Изключителен принос за този гений разбира се има българският учител. Той е злорад мъчител и безнадежден умопобъркан, властелин на скуката и непримирим бунтар. Всеки учител е смахнат по свой собствен начин и затова всеки е ценен за израстването на следващото поколение. Неспособният ще ги научи как да се борят срещу нищото, а способният ще ги вдъхнови за подвизите на младостта им. Учителите никога не отстъпват от трона на Системата, защото тяхната работа не е да дат свобода, а да научат юношите сами да я постигнат. Но накрая те винаги гледат с усмивка, когато в 12-ти клас учениците най-накрая съзреят достатъчно, за да направят преврат.

Младите хора, които излязат непобедени от училището, са почти неунищожими. Те са разбрали основните правила на живота: за всичко хубаво ще трябва да се борят със зъби и нокти, но победата е възможна и си струва. Българското училище е безпощадно и парадоксално, но прави хората силни личности, а това е най-полезното нещо, което някой може да научи.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.