Човекът до теб – боклук или съкровище?

Напоследък с все по-голямо огорчение можем да наблюдаваме как хората се отнасят към човека до тях, бил той приятел/ка или съпруг/а. Общите тенденции са пренебрежение, незаинтересованост, неуважение и отегчение. Все по-често чуваме фрази като „Емии то това, че излизаме от една година нищо не значи”, „Е, то като се оженим, аз ще продължа да спя с други”, „Ами симпатично момче е, но…”. Резюмирано, хората казват нещо като: „С теб съм, защото така се случи и защото не съм намерил/а нещо по-добро. Но като цяло не вярвам и в съществуването на нещо добро по принцип.”

Тези в другата крайност, които вярват безрезервно, че техният партньор е най-прекрасният на света във всички отношения стават все по-малко. По-притеснително е обаче как обществото се отнася към тях. То бърза да им каже, че се заблуждава и злорадства, когато такава връзка неизбежно се разпадне. И участниците в нея се считат за най-големите наивници и глупаци на света, защото са си позволили да вярват в любовта и човешкото съвършенство.

Трябва да признаем, че както винаги в реалността, фактите са на страната на скептиците. Тези двойки, които са най-погълнати от себе си, се разпадат най-бързо, защото хората са били заслепени и заблудени и любовта не е била истинска. Но въпреки всичко техният подход е правилният. Всеки път, когато избираш да си във връзка с някого, трябва да си напълно убеден, че това е най-правилното нещо за теб. Ако не вярваш твърдо в съвършенството на човека до себе си, какво по дяволите правиш с него?

Никой не очаква човекът до него да е едновременно най-красивият, най-умният, най-забавният и т.н., но трябва да има точно това качество, което търсиш ти и да си го избрал именно заради него. В партньора си, силният обичащ човек открива собствените си ценности и едновременно с това нещо, което е напълно непознато и вълнуващо за него. Любовта е именно способността да видиш най-абсолютната и красива същност на друго човешко същество.

Трябва да отбележим обаче, че има и едно очебийно изключение, което ясно контрастира с отвратителната тенденция на презрение – чалгата. В поп-фолк песните обектът на възпяване винаги е единствен, уникален и абсолютно незаменим. В почти всяка песен лирическият герой може да спи с много, но сърцето му принадлежи само на един човек, който е напълно съвършен в очите му. Ето как чалгата за пореден път се отклонява от общата деградация и насърчава по-дълбока емоционалност.

Човекът до теб е израз на собствената ти самооценка и собственатата ти представа за живота. Най-естественото нещо е да си горд от него и да го смяташ за свой равен във всяко едно отношение.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.