„Престиж“ – тоталното малоумие

„Престиж“ е бъркотия от абсурдни сцени, които са съшити на две на три в третокласна пиеска. И макар да се опита да пробута извращение, този филм се отличи с нещо още по-възмутително – непрофесионализъм.

Целият сюжет се гради на идеята, че най-великият учен на света ще създаде машина, която може да промени коренно хода на историята, за да… я подари на случайно фокусниче??? Почти съм сигурен, че това е най-тъпата идея за сценарий, съществувала някога. С тази машина могат да се създават армии от стотици хиляди души за броени дни, да се правят клонинги на важните личности, да се подменят ключови обществени фигури, да се използват за резервни човешки органи или за роби. Но, разбира се, всичко това трябваше да отстъпи пред…фокус. Дори и да приемем, че Тесла би изобретил това, което е достатъчно нелепа идея, то той със сигурност не би го дал на произволен маниакален дрипльо.  А и в секундата, в която подобно нещо просъществува, то моментално ще бъде прилапано от правителството и скрито от хорските очи. Самата идея, че най-мощното оръжие създавано някога, може да бъде използвано пред публика и никой да не разбере какво става, е смехотворна. Дантон щеше да изчезне от лицето на Земята още преди да си е помислил да направи първото си шоу. Доколкото си спомням, атомната бомба не е използвана за заря и силно се съмнявам някой да е изобретил машина на времето, която да подари на съседката, защото тя е забравила да простре.

След като вече сме установили, че завръзката на филма отсъства и не би могла да се случи никога, можем спокойно да продължим към болезнения идиотизъм на развръзката.

Главният герой уж трябваше да се стреми да направи най-великия фокус. В края на филма обаче той бе убеден в успеха си, макар да не бе постигнал целта си по никакъв начин. Болестни състояния, усилия, саможертви, чудовищни творения на науката. И за какво? Дантон вече бе намерил начин да прави фокуса с дубльор. И да, така той оставаше под сцената, но не мисля, че най-адекватното решения на който и да е проблем е „Ще се клонирам по свръхестествен начин.“ Винаги можеше да се разменят преди това и да отвлече някой от роднините на двойника си, в случай че другия започне да осъзнава властта си. Все пак ставаше въпрос за някакви си сто представления.

Дантон бе обсебен от желание да разбере как Алфред прави фокуса. Но машината не му даде този отговор. В неговата глава Алфред все още продължаваше да извършва номера без двойник, а самият той не можеше, и следователно трябваше да продължи да търси тайния начин със същата страст, с която го правеше и преди. Дори и с машината, Дантон си остана обикновен имитатор на фокус, който публиката вече е виждала.

Но тук възниква въпроса как по дяволите работи проклетото нещо. Дантон твърдеше, че всяка вечер не знае дали клонинга ще падне във водата, или това ще бъде самия той. Но съдейки по предишните сцени, можем да заключим, че ако не винаги, то доста често именно клонинга е този, който се появява на новата локация. Така излиза, че оригиналният Дантон се е удавил със сигурност. При това положение или клонинга се преструва на него, което е лишено от логика, тъй като той е напълно нов и неориентиран, или съзнанието на Дантон се пренася в онова тяло, което е живо, след като първото умре. Само че Вселената не работи така. Но взимайки предвид факта, че всяко едно действие в „Престиж“ е необосновано, невъзможно и безмислено, няма нужда да се заяждаме за подробностите.

И все пак нека да го направим:

Фактът, че Дантон не се сети почти моментално за възможността Алфред да има близнак, е нелепа. Той прекрасно знае как се правят тези фокуси и се сещаше далеч по-сложни неща.

Законовите принципи в света на „Престиж“ бяха най-малоумните, които можем да наблюдаваме. Очевидно няма проблем да застреляш човек публично, нито да заровиш някого жив. Напълно приемливо е и да се разхождаш пред всички, когато официално си мъртъв. Но, ако се опиташ да спасиш давещ се в сандък човек и има свидели, които да потвърдят, че си го спасил, тогава вече те арестуваме и те съдим.

Идеята с дегизировките беше противно идиотска. Изкуствена брада и мустаци и се превръщаш в нов човек. Дори и Льоклер от „Ало-Ало“ би завидял на подобни умения. Всеки от двамата фокусници се „промъкваше“ на представленията на другия, за да ги провали. Даже и да допуснем, че не биха се разпознали, а те ще се разпознаят точно на първия поглед, това пак не обяснява как винаги именно пришълеца бе избиран за доброволец на сцената. А и колко пъти ви се е случвало да подадете пистолет на някого, без да го погледнете в очите? Малоумие. За сметка на това пък Дантон успя да не улучи възрастен мъж, който стоеше на един метър от него. Наистина ли не се е намерил поне един човек от целия екип на филма, който да се сети, че героите трябва да стоят малко по-далеч един от друг, за да бъде поне наполовина реалистично? Подобна некадърност е достойна за съжаление.

Алфред се появи зад сцената по средата на шоуто на Дантон и излезе на платформата вместо него. Не, не, не. Той нямаше как да бъде там, нямаше как да премести каруцата, и няма как да се появи горе, потвърждавайки влизането си с взлом.

Фокуса с убиването на птичките. Гнусно, долно и безсърдечно.Това беше отвъд чудовищното и няма нищо учудващо, че човек, който убива птици с голи ръце в името на забавлението и евтиния спектакъл, ще се превърне само в сянка на човешко същество.

Възможността Дантон да гледа дъщерята на Алфред. Дори и след всичко случило се, не можех да не се запитам на колко нива подобна конфигурация е грешна и нездравословна.

Тоталната глупост, че Алфред не помни как е вързал Джулия или пък че е виновен за смъртта ѝ. Тя самата искаше да изпълни номера така и отговорността си беше изцяло нейна. Също така не знам дали се очакваше да повярвам, че единствения план за спасяването ѝ, в случай, че трикът се обърка, беше старец, който да блъска с брадва по бронирано стъкло, но не го повярвах. Няма причина стъклото да е толкова здраво, нито пък да не е елементарно капакът да се отвори отвън.

Но Джулия определено беше най-адекватния женски образ във филма. Сара беше скучна и излишна, но макар и първоначално да не разбрах защо се е обесила, после ми стана ясно – тя просто не можеше да понесе още една сцена от „Престиж“. И не мога да я виня.

В мъглата на безмозъчните плаваше и Оливия, която по незнайни причини имаше неистова склонност да се преструва на влюбена във всеки мъж, попаднал пред погледа ѝ. Любовните ѝ истории не просто бяха изкуствени, а изобщо нямаха място във филма и приличаха на изрезки, изостанали от друг, почти толкова тъп сценарий.

„Престиж“ не се случва. И за наш късмет, не би могъл да се случи никога.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.