Теория срещу практика – кое е по-вярно
Теорията и практиката често се различават. Това твърдение никъде не е по-вярно отколкото във философията на Абсолютизма. Затова трябва да си отговорим на кое от двете да вярваме и да разчитаме.
Теоретично, на най-дълбокото ниво всеки човек е напълно съвършен. Той е индивидуален, решителен , силен, можещ, свободен и обичащ. Цялата Вселена зависи от него. На практика, нещата изобщо не стоят така. Всеки човек, който виждаме по улиците е слаб, хленчещ, конформист, неспособен на емоция и напълно отрекъл се от себе си.
В този случай вярна е теорията. Човекът е велико същество, защото това е неговата същност и същността на Вселената. Какво се случва на практика няма абсолютно никакво значение в тази плоскост.
Ако разглеждаме конкретен човек в земно ниво, в много случаи той теоретично би могъл да бъде нищожество. Никой не очаква величие от мъжът, отдавна загубил вяра във всичко красиво; от повърхностната лигла, чиято основна ценност е новата ѝ рокля; и от човекът посветил живота си в служба на масите. Но ако тези хора постигнат съвършенство под каквато и да било форма в каквато и да била ситуация, това трябва да им се признае и всичко друго да остане на заден фон.
В този случай вярна е практиката. Дори всичко да сочи, че един човек няма никакъв шанс за себереализация в този живот, ако той я постигне, това не може да бъде отречено. Фактите просто са там и в такъв случай теорията трябва да отстъпи.
Заключението е, че между теорията и практиката валидното е това, което води до величие, прогрес и себеутвърждаване. Съвършенството винаги е вярно. Мощта на душата надвива всички вкочанени форми на реалността, индивидуалната крачка към истината смачква всяка фикция на логиката.
В този казус има и още един фактор: Свръхчовекът е способен да създава реалност. Ако теорията и практиката са на една страна, че нещо е долно и нищожно, свръхчовекът има способността да промени това. Ако той избере съвършенството, това съвършенство ще живее напук на всичко, което твърди, че не може да го има.
