Тютюнопушенето – избор на човека или на държавата

Тютюнопушенето е обречено на бавно изчезване. Докато в миналото е било модерно и бунтарско, вече се възприема като скучно и безсмислено. Следващото поколение би трябвало просто да ни се подиграва за това, че за нас е било нещо нормално, и в крайна сметка просто да приключим темата. Но докато то все още е широкоразпространен феномен, си струва да се обсъдят популярните теми около него.

В много държави се налагат все по-строги забрани за пушене на обществени места. В някои страни искат да забранят пушенето абсолютно навсякъде освен в дома, докато пък в Хавай са предложили цигари да не се продават на хора под 100 годишна възраст. Това в много аспекти е ползотворно – защитава се здравето на пушачите, на непушачите, околната среда и т.н.

Само че има един огромен проблем. Всички трябва да са наясно, че не държавата е тази, която трябва да ти каже дали да пушиш или не. Държавата няма право да ти казва нищо. Хората трябва да са много добре информирани, че пушенето води до смърт (и не само тяхната). Ако те все пак изберат да го правят, в това няма нищо нередно. Всяка постъпка в живота на човек е личен избор, така че другите не могат да го съдят. Ето защо и хората, които не искат да спрат да пушат, заслужават повече уважение от тези, които просто не могат.

Освен здравето, има два други много големи проблеми свързани с цигарите.

Първо, няма достойна причина да започнеш. Ако вече си пушиш, може да се приеме, че всичко е наред. Само че винаги съществува въпросът със започването. А причината никога не е различна от конформизъм. Започват деца, които нямат нищо друго, което да ги крепи в живота им, освен стремежът им да „паснат“. Сърцераздирателно, както в преносния, така и в буквалния смисъл.

Другият проблем е замърсяването. Един фас може да замърси до 50 литра вода. Това е повече от чудовищно и хората, които хвърлят фасове (или други отпадъци) на произволни места в никакъв случай не могат да претендират, че са по-съвестни от сериен убиец. Хвърляйте фасовете си в кофата за боклук. Винаги.

В момента на хоризонта излиза още един нов проблем. Електронните цигари. Както всички форми на унижение, логично е цигарите също да се нуждаят от „ъпгрейд“. Бихме предположили, че човек има достатъчно достойнство да не слага електронна пръчка с тютюн в устата си, но от опит можем да предположим също, че грешим. Едва ли някой е можел да го предположи в миналото, но в момента в тези, които пушат нормални цигари като че ли се забелязва отсянка на гордост (Все пак, едва ли, просто другите са успели да обелят още един слой човечност от себе си).

Да, пушенето е ужасно, но единственият начин да се намали безсмислието му е да бъде личен избор. Същото важи и за отказването на цигарите. Ако държавата го направи вместо личността, в това няма никакъв смисъл.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.