Човекът е асоциално божество

Обучени сме да вярваме, че основната характеристика на човека е неговата нужда да се социлиазира. Всъщност обаче е нуждата да бъде сам.

Който не може да живее сам със себе си, не живее по принцип. Всички велики хора са притежавали способността да бъдат напълно сами в света. Слабостта се слепва в образувания, докато силата израства в самота.

Пътят към себепознанието започва, когато останеш сам. Само тогава можеш да изследваш себе си и да откриеш в подсъзнанието си непознати извори и зловещи кошмари. Самотата е нужна на индивида, защото именно тя валидира реалността. Шумът между хората разсейва и е възможност да се преструваме, че не чуваме шепота на вътрешния си глас. Но когато настъпи тишина, този шепот се превръща в неумолим вик за величие.

Човеците, които са се превърнали в социални животни, са се отрекли от същността си. Всеки, който няма духовната сила да се изправи срещу действителността си, се крие сред обществото, отчаяно търсейки сливането на една празна черупка с друга.

Един от най-абсурдните аспекти на социализирането е идеята, че то е израз на любов. Непрекъснато се повтаря, че любовта е споделяне, обгрижване и милосърдност. Но който не е плакал от възхищение към собствената си любов, не е обичал истински. Любовта е есенцията на душата и най-смелият начин да откриеш себе си. Обичащият винаги знае, че там, където е сам със своята любов, е най-святото място във Всемира и никой друг не би могъл да добави присъствието си в един завършен абсолют.

Социализацията може да бъде градивна. Тогава, когато е породена не от нужда, а от желание да се изследва другия. Да се опознае безкрайната палитра на индивидуалността, да се разкриват нови идеи в лицата на врагове, съюзници и разноцветни морета. Общуване, породено не от страх, а от способността на слънцето на разбира красотата на нощта. Свръхчовекът може да бъде социален. Но неговата най-дълбока същност винаги се изразява на онова ниво, където съществуват само той и собствените му ценности.

Социализирането е приятно и интересно. Самотата е бездна. И само когато се удавиш в собствените си дълбини можеш истински да разбереш смисъла на съществуването.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.