Игра на тронове Епизод 2 – Тягостно очакване

Този епизод заслужава особена похвала за едно нещо – идеята си. Да посветиш цял епизод на последната нощ преди войната е чудесен творчески ход. Истината е, че всички бързат да се стигне до битката, но тази нощ съществува и тя е именно едно нещо – дълга. Епизодът даде възможност на всеки зрител да изживее тези часове заедно с героите в мъчително напрежение и придаде на ситуацията необичайна реалистичност. Той предостави възможност за важни и смислени сцени, но единственият проблем беше, че измежду присъстващите вече нямаше герой, който да може да им придаде значимост.

Половината епизод бе посветен на това да унижаваме Джейми. Сцената, в която той застана пред Денерис, Санса и Джон е повече от нелепа. На Джейми му е под нивото да бъде съден от хора като тях. Към сюжетната линия с неговата подмяна се добавят извинението към Бран, желанието му да бъде командван от Бриен и злословенето му срещу Церсей. Джейми Ланистър никога не би направил тези неща, но все пак „така пише в сценария”. Връхната точка в този абсурд беше, когато на Тирион му се наложи да обясни на Джейми, че той винаги е познавал Церсей и я е обичал такава каквато е, сякаш самият Джейми нямаше представа за това.

Другата половина бе запазена за безсмислените любовни истории. Бриен и Тормунд. Мисандей и Сив Червей. Ария и Гендри. Санса и Тион. Това би било най-тъжната класация някога. Все пак Денерис и Джон винаги имат запазено място в борбата за челното място.

Любопитно е, че измерено в епизоди, резултатът Санса-Денерис се увеличи на 2:0. Санса беше единствената, която се застъпи за Севера и макар да е много вероятно и двете да са мъртви след броени дни, тя даде на Денерис за разбере, че Севера повече няма да се подчинява на никого. Разбира се, съществува уловката, че Санса никога не би направила това, защото цялата история с нейното развитие не е нищо повече от неудачна шега. Но поради липса на избор, имайки предвид че Джон, Ария и Бран са тотално безполезни, сценаристите е трябвало да дадат репликата на нея. Съвсем удобно за Денерис, двете бяха прекъснати в точния момент. Абсолютно същото се случи и когато тя научи, че Джон е син на Регар. Така тя не можа да заеме позиция в нито един от двата най-ключови конфликта.

И докато дузина герои ни затормозяват с присъствието си, то един ни ужасява с отсъствието си. Червената жена. Колкото по-дълго тя отсъства, толкова по-значима се очаква да е развръзката с нея. Възможно е тя да е отишла до Валирия и да се върне с рог за събуждане на дракони, но човек никога не може да знае какво ще направи (или роди) тя следващия път.

А някак си на заден план, основният сюжет продължава да се развива. Бран за пореден път обясни, че той не е човек и не е Бран Старк. За съжаление никой от героите не благоволява да го попита какво точно значи това, но сигурно си имат по-важна работа. Внезапно се оказа, че Бран е ключов за оцеляването на човечеството, защото той е „паметта на света”. Разбира се, великото човечество зависи от именно от този, който е анти-човек и анти-живот. Трябваше да се сетим по-рано.

Още по-зловеща бе последвалата непредизвикана и привидно произволна реч на Сам за паметта. Липсата на памет е смърт, а това да си спомняме ни прави хора. Поредният сериал за масова пропаганда, който отправя това послание – и тук трябва да се запитаме: „Защо?”. И докато в реалността като човечество ние имаме много неща, които да си припомним, в контекста на сериала можем да започнем с това кои всъщност са тези герои – че Джейми ще убие всеки човек на земята само и само да е заедно с Церсей, че всеки шанс за развитие на Санса приключи още в трети сезон и че Джон дотук определено не е бил човекът, който „винаги държи на думата си“.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.