Игра на тронове Епизод 5 – Смъртта на Железния трон

Европа падна. Армиите на нашествениците опустошиха нашите замъци и разрушиха градовете ни, а последният достоен монарх загина в развалините. Железният трон загуби смисъла си. Той винаги е бил европейски трон и да го превземеш по този начин, означава да прекратиш съществуването му. Играта на тронове приключи с огромна загуба за цялото човечество.

Превземането на Кингслендинг беше не само ужасяващо, но и изключително глупаво. Сериал, който  се занимава предимно с военни сблъсъци и ни е представял десетки такива сцени, би трябвало да има поне бегла представа за стратегия, но за пореден път видяхме, че това не е така.

Защо Денерис нападна през деня? Основната сила на Церсей е в стрелците, които могат да убият дракона ѝ, а през нощта той ще бъде на практика невидим. Точно в предишната сцена видяхме, че черен дракон в мрака може да се скрие с лекота дори и на няколко метра от теб. Същото важи и за армията ѝ. Арбалетите на Церсей щяха да бъде принудени да се целят на сляпо.

След като многократно се уверихме, че драконите всъщност не са кой знае какво и умират за щяло и не щяло, Денерис унищожи цялата вражеска армия напълно сама. И какъв по-точно беше планът ѝ? Просто ще летя срещу стрелците, точно както направих и последния път, когято убиха втория ми дракон!? Силно се съмнявам Денерис да е най-добрия ездач на дракон, а и не видяхме никакви впечатляващи движения за избягване на вражеските атаки. Нямаше преобръщания или хитри завъртания, нямаше някой, който да разсее арбалетите, за да може Денерис да нападне отстрани. А и няма как да пропуснем факта, че Дрогон може да се гмурка под вода, което е отлично предимство в унищожаването на най-силната флота в света. Естествено, просто да си летим е по-логично.

Защо огънят експлодираше? Този проблем съществува отдавна, но тук минаха всякаква граница. Корабите се пръскаха на парчета, каменните стени се взривяваха, а пръста хвърчеше във въздуха като ударена от бомба. Съжалявам, но огънят не работи така. Когато дракон бълва огън върху камъни, кое по-точно предизвиква експлозията? Ако по някаква причина в тази вселена драконите притежават експлодиращ огън, то това не ни е казано никъде. Знаем, че зеленият огън има тези свойства, но никога не е било споменавано за драконовия. В Есос ни трябваха три дракона, които да обсипят с огън един-единствен кораб, за да го потопят, а сега корабите на Желязната флота се взривяваха в секундата, в която огнетата струя ги докосваше, сякаш са пълни с барут. Вземете решение.

Варис. Литълфингър бе унизен максимално, но поне го уби нещо свръхестествено, което той нямаше как да предвиди. Варис умря, защото… го видяха от балкона. Така завърши вторият гениален ум в сагата. Да, той беше пълен жалкар, който вярваше, че обществото е над всичко останало, но със сигурност е достатъчно умен, за да извърши предателство към кралицата си успешно. Варис можеше да говори с Джон навсякъде другаде и по всяко друго време. Всъщност той изобщо не би говорил с него в навечерието на война, защото знае, че е по-добре да изчака, за да види развоя на събитията. Тирион не чу разговора им. Със същия успех Варис можеше да е попитал Джон какво е да имаш коса. Показанията на Тирион не са валидни без Джон да потвърди думите му, а фактът, че такава сцена нямаше, е малоумие.

Не по-малко малоумие бе и начинът, по който Джейми премина отвъд стените на крепостта. Денерис каза на Тирион, че е заловила брат му, но не си направи труда да нареди лично на войниците си да не пускат никого при него? Наистина?? Тирион просто отключва оковите на Джейми, което по някаква причина е напълно достатъчно да избягаш, въпреки че си сам насред вражески лагер. А и откъде изобщо имаше ключ? Същевременно Джейми обяснява, че са го заловили, защото размахвал златната си ръка. Едва ли. А и нима Тормунд не му е казал, че в такива ситуации винаги можеш просто да „заобиколиш“?

 

И като си говорим за хора, които твърде лесно стигат там, където са тръгнали, Хрътката най-после се добра до своето отмъщение. И макар времето да беше странно, то още по-странно беше мястото. Не очаквах Хрътката и Планината да проведат двубоя си в… градския транспорт. Ако не ми вярвате, попитайте Церсей. Все пак тя каза „Извинете, може ли да се разминем? Ще слизам.“ Битката беше нелепа и скучна, с доста съмнителен завършек. Ако нож в главата не може да те убие, едва ли падане от високо ще успее да го направи.

Денерис откачи без никакъв довод. Да, тя е Таргариен, но до момента винаги беше взимала правилните решения, когато говорим за баланса между милост и жестокост. И изведнъж точно сега, когато вече е спечелила, тя решава да изгори всичко. Защо? Ще ви кажа. За да може Джон Сноу да премине през целия си живот, без да му се е наложило да вземе дори и едно-единствено решение.

Джон е безхарактерен глупак, който не е достоен да държи меч, а камо ли да се назовава крал на Седемте кралства. Денерис е повъхрхностна фанатичка, която никога не разбра същността на онова, до което се докосва. Какво е общото между тях? Че и двамата имат само едно качество – произхода си.

Церсей Ланистър няма произход, който да ѝ дава права над трона. Тя разчиташе на собственото си величие. И беше прекрасна на всяка крачка от пътя си. След като бе загубила децата си, Церсей трябваше да загуби и света си. Тя поемаше разгрома му удар след удар, без да се прекърши, запазвайки превъзходството на истинския владетел. И това, че именно звукът на камбаните я прониза най-силно, за пореден път доказа, че тя и Кингслендинг си принадлежат.

И когато беше загубила всичко, тя преоткри Вселената в очите на любимия си. Те се срещнаха, ранени и изтласкани до краен предел, но обичащи и неразрушими. Церсей и Джейми ни дариха с две сцени на титаничен абсолют. Първата бе тази, в която погледите им се впиха един в друг, докато бяха стъпили върху света, разпадащ се под краката им. Във втората последните хора, изпитващи истинска любов, загинаха слети в едно, затрупани под останките на една могъща епоха. Церсей и Джейми спечелиха играта на тронове. Любовта и свободата победиха. Защото единственото, което има значение, са те двамата.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.