Игра на тронове Епизод 6 – Червеи в пепелта

Имаше едни велики хора, които вече ги няма. Това е „Игра на тронове“ в едно изречение.

Срещата в Драконовите ями може да бъде оприличена единствено на червеи, пъплещи в пепелта. И тези червеи бяха наречени „най-могъщите хора в Уестерос“. Онези, които са били твърде слаби, за да умрат. Последните жалки остатъци от велики родове, недостойни да стоят дори сред руините на титаничното минало.

Логично, щом личността е мъртва, идва време да основем демокрацията. И те никак не се забавиха. Монарх, избиран от другите. Това бе моментът Дрогон да се завърне и да ги изгори до един.

След като видяхме как цяла една Вселена се разтваря в празнота пред очите ни, е време да проследим и съдбите на отделните герои.

Бран Старк стана крал. Мога да поздравя създателите на сериала, че определено успяха да изберат най-лошото. Бран е единственият герой в сагата, който не е човек. До него Нощния крал, Джон и Месанде изглеждат като разумни и достойни избори. Дори Планината би управлявал по-добре. Но не. Трябваше да бъде онзи, който напълно се е отрекъл от своя Аз. Създанието без душа, мъртвият. Онзи, който може да държи всички под наблюдение, за да се подсигури, че никъде няма да покълне величие.

Тирион успя да мутира за десети път и окончателно се превърна в терамръсно теранищожество. Докато се гърчеше сред обичайния за образа му брой предателства, той се опитваше да ни убеди, че има правото да произнася реч в Драконовите ями за бъдещето на света. Това надхвърли нелепостта на предишната такава среща, която бе открита от Юрон.

Тирион няма право да плаче за Джейми и Церсей. Той е долен родоостъпник. И идеята, че ще продължи напред, е абсурдна. След като си убил цялото си семейство и си разрушил всичко, което познаваш, просто нямаш към какво да продължиш. Но, както винаги, той успя да открие нова форма на низост и се съгласи да бъде ръка на Съществото, помагайки му да изличи вида ни от Земята.

Денерис не заслужаваше да бъде убита по толкова жалък начин. „Щях да завладея света, но се увлякох по един глупак и умрях.“ Едва ли. Сцената беше скалъпена набързо, а Денерис отново каза „Другите нямат избор.“ само за да направи решението на Джон по-лесно и на него за пореден път да не му се наложи да заеме позиция. Единственият адекватен в ситуацията беше Дрогон, който стопи Железния трон, осъзнавайки че вече никой никога няма да бъде достоен да седне на него.

Не очаквах да го кажа някога, но Джон Сноу заслужаваше повече. Що за завършек на главния герой? Светът е прекалено слаб, за да те убие, но е и прекалено слаб, за да те остави да живееш, затова ще те изпрати в забвение. Колко гнусно е товааааа?? Колкото и да е противен, Джон все пак имаше интересен живот. Той участва в няколко войни, живя отвъд Вала, сражава се с Нощния крал и уби Кралицата на Драконите. И след всичко това от него се очаква да се оттегли и да…плете до деветдесетгодишна възраст?! Не. Никой не трябва да има толкова отвратителна съдба.

А накрая ни дариха с един последен поглед към тримата Старк. Бран, Джон и Санса. Парчета гнило месо, разхвърляни из блатата.

„Игра на тронове“ започна като сага за красота, любов и достойнство. И завърши като блудкав мрънкоч за посредственост, примесен с отравяща духа пропаганда.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.