Денерис Таргариен – предателят на огъня

Денерис Таргариен беше дързък пламък, който бързо се превърна в пепел от посредственост и чудовищна слабост.

Денерис завладя първи сезон. Тя беше екзотична и вълнуваща, поставена в слабата позиция, но отказваща да се подчини. Захвърлена в чужд свят, където можеше да разчита единствено на себе си, Денерис показа, че има волята да оцелее. Любовната ѝ история с Дрого беше една от най-романтичните, разкривайки красивия съюз на светла огнена повелителка и тъмен крал с необуздан дух. Денерис заяви, че ще управлява горда, гола и яздеща дракони и това не подвигна никакви възражения.

По пътя към трона на Есос тя не изневери на себе си нито веднъж. Преодоляваше препятствията и унищожаваше враговете си, показвайки, че наистина може да бъде онзи владетел, който ще строши колелото. Денерис умело балансираше между милостта и нуждата от това да проявява жестокост. Тя отстаяваше позициите си с твърдост, но бе готова и да подаде ръка на падналите в бой. Денерис беше достоен колонизатор на източния континент и имаше потенциала да се превърне в това, което искаше – освободителят на света. И тогава всичко свърши.

Денерис Таргариен извърши най-бруталното предателство – тя окова своите дракони. Да затвориш дракон не може да бъде простено на никого, но да си последният жив Таргариен и да го направиш, е най-долният начин да отречеш себе си. Тя взе своята есенция, кръвта си, достойнството си, свободата и любовта си, и само с един акт ги превърна в сянка. И за да направи нещата още по-гнусни, Денерис захвърли драконите си в тъмницата, защото те бяха твърде силни за нея. Не успя да понесе това, че те приемаха небето за свое царство и осъзнаваха изконното си право да се наричат негови владетели.

Веднъж предала всичко свято, логично, Денерис започна да деградира с впечатляващи темпове.

Денерис не принадлежи в Уестерос. Тя беше вманиачена глупачка, която жадуваше за власт, за да задоволи егото си. В нея нямаше любов и отвъд окена не същестуваше нищо, което тя да обича. Денерис вече имаше своя трон в Есос. Този, за който се беше борила, за който бе правила жертви, този с който бе изградила връзка по пътя към върха. И така, както източния трон ѝ принадлежеше, Железният трон принадлежеше на Церсей.

Денерис нахлу в Уестерос като пришълец. Външен враг, който не разбира красотата на света, в който е имал наглостта да пристъпи. Тя извърши светотатство, отприщвайки армиите на диваците и бездушните срещу замъците на Европа. И макар да продължаваше да бръщолеви за свободата, сега вече именно тя бе този, който руши и заробва.

И като сме тръгнали да унижаваме титлата, рода и същността си, редно е да смажем и своята любов. Джон Сноу…Наистина? Да, всички знаехме, че ще се случи, и напълно разбирам Денерис, че се е оказала неспособна да намери друг човек, който да е жалък колкото нея, но нужно ли беше историята им да е толкова безлична? Джон и Денерис бяха толкова скучни, че дори не успяха да бъдат противни. Те просто се минаха набързо и се престориха на влюбени, за да подчертаят, че са способни на още и още влачене.

Тук трябва да похвалим Денерис за нейната находчивост, тъй като тя очевидно се бе досетила, че двамата с Джон са толкова незначителни, че драконите дори няма да забележат какво носят на гърба си. Това е единственото възможно обяснение на тази сцена.

Накрая кралицата, тръгнала на глобално завоевание, бе убита от ученическо увлечение. Твърде жалка и недостойна съдба. Макар да бе противно безгръбначно, Денерис имаше прекалено голяма историческа стойност, за да завърши така. Разбира се, тя трябваше да полудее, взимайки предвид факта, че Джон я наричаше „Дани”, но по ирония на сценария, именно тогава тя каза най-правилните неща. Мотивът за загубата на здравия ѝ разум трябваше да бъде развит далеч по-обстойно и с множество детайли, разпръснати из времевата линия на живота ѝ. Вместо това откачането ѝ бе съшито с бели конци в произволен момент от последния сезон, подбран единствено така, че изкуствено да оправдае поредното предателство на Джон Сноу.  Да, Денерис беше един от най-противните хора в „Игра на тронове”. Но все пак беше човек. И това със сигурност я прави стотици пъти по-добър владетел от Бран Старк.

Денерис бе родена завоевател, но умря като предателка на огъня и фанатично нищожество. Единственото тъжно е, че не я изяде собственият ѝ дракон.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.