Арогантността – ценност и следа за потенциал

Арогантността не е отрицателно качество, дори напротив. Тя е най-вече знак за заложби и качества в отсрещния. Да имаш самочувствие и високо мение за себе си е здравословно за личността и единственото, което има значение, е дали те са подплатени.

Ако някой е арогантен, то за това по-всяка вероятност има причина. И по-конкретно, той вярва, че е наистина добър в поне едно нещо. Дори и най-малката заявка за способност е по-ценна от кроткото мълчание и примирение, в което повечето хора са били възпитавани още от малко. В лицето на арогантността, търсещият човек вижда възможност и е длъжен да провери дали това, което предизвиква такава гордост в отсрещния, е ценност и за самия него. В случай че е така, той вече е намерил още един съюзник.

Чисто статистически е логично стойностният човек да е арогантен. Той е видял себе си, видял е и околните, сравнил ги е и е направил преценка. Често в такива случаи арогантността е неизбежно последствие от гордостта, че си избрал да живееш, и презрение към тези, които безропотно са се съгласили да се задушат в бездействие.

Антиподът на арогантнността, скромността, не е добродетел. Ако един човек има заложби, но никога не ги прояви и покаже в света – то каква е ползата от тях? И тук важи същото правило – ако човек е скромен и няма високо мнение за себе си, то за това навярно също си има причина. (Разбира се и тук има изключения, тъй като всяка черта на характера е достъпна за свръхчовека, дори скромността.)

Арогантността в човек крещи „Аз мога”, „Аз съм по-добър” и това е нещо, което заслужава не отхвърляне от обществото, а проверка дали човекът може да покрие заявката си. Ако отговорът е да, то същността му със сигурност допринася за развитието на света.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.