Светът е съвършен

Европа.

Арена, на която се различните лица на творчеството и желанието за прогрес пристигат със своите вярвания, език и култура, за да се сблъскат и прегърнат, заедно пишейки историята. Духът на аристократизма крачи бавно по театрални сцени под звуците на нощни симфонии. Смелите мечтатели за красота строят замъци, където укрепяват най-висшите си въжделения. Слънцето изгрява над борови гори и песъчливи брегове , над мъгливи мочурища и тучни ливади, над мегаполиси и руини, вечно търсещо нови очи, в които гори искрата на приключението. Тук се раждат идеи, за които си струва индивидът да поведе най-трудните битки, и които му помагат да излезе от тях още по-уверен в себе си.

 

Африка.

Безкрайната савана се простира  докъдето стига погледа, посещавана единствено от величествени изгреви и залези. Лъвове, слонове и антилопи крачат с гордо вдигнати глави, уверени във всемогъществото на живота. Буйна, непокорима свобода, калявана от непрестанните ежедневни битки с изпепеляващото слънце и безмилостната суша. Неудържими цветове и непотискани викове се сливат и създават волни духове в тържество на природата.

 

Азия.

Непрекъснато растяща, диплеща се зеленина плава сред непоколебимо сини води. Другаде, водата се отдръпва съвсем, за да покаже, че напуканата, безнадеждна земя има своя незаменима красота. Губещи се в небесата върхове, древни вулкани и неотклоними ветрове се борят всеки ден с времето и оставят своя отпечатък върху релефа. Съзнанието търси нови пътища и навлиза в коридорите на мистичното, за да достигне до скрита истина.

 

Северна Америка.

Изпълнени с енергия градове се протягат все по-нависоко, целейки първи да достигнат утрешния ден. Стремежът към новото винаги поддържа настоящето живо и му дава всеки ден да изразява себе си по различен начин. В съседство, прериите трептят от воя на койотите, а по-нататък безкрайна гора дава дом на тези, които могат да я изпълнят с мечтите си. Практичното и идеалистичното се хващат за ръце и заедно оформят пътят напред.

 

Южна Америка.

Всепоглъщаща зеленина дава на планетата да диша, а в скута ѝ тече реката, която е отказала да бъде ограничима. Водопади стоварват мощта на небето върху хората, които са достатъчно силни да я понесат. Земя, която не се страхува да бъде изобилна и пресищаща, нито сурова и опасна. Карнавал на себеизразяването и смелостта да искаш, който събаря бариерите и руши предразсъдъците. Свободата завладява тялото и душата и ги оставя да преоткрият себе си с по-силен вкус и по-наситени усещания.

 

Океания.

Лазурни води галят суровите лица на скали, изваяни от сушата и вятъра. Непознатостта и далечността кръжат над малки острови, за да защитават крехките тайни на неопетнена красота. На края на света, съществуващото предизвиква себе си и създава уникални, ненаподобими форми. Тук всяко нещо стига до собствената си крайност в стремежа си да оцелее и в същото време да запази себе си. Всеки – човек, животно или растение – се научава да живее по свой собствен начин и по собствени правила.

 

Антарктида.

Природата доказва, че за съвършенството е достатъчен само един цвят – бяло. Вечна, необратима белота, която довежда очите до пълнотата на тяхното предназначение. Студ, който вцепенява съзнанието и оставя без мисли, без идеи, без представа за време. Ледът сковава всичко в своето всемогъщество и позволява само на най-силната воля да живее редом до него. Тези условия оставят личността без избор, освен просто да бъде, до предела си, и да осъзнае своето значение в света.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.