Кои сме „Ние, живите“?

Когато Айн Ранд говори за същността на живота, винаги трябва да бъдем предпазливи. И тази книга не е изключение.

„Ние, живите“ разкрива отлично действителността на комунистическото общество. Гладни, празноглави тълпи, които унищожават всичко стойностно, докато последните лъчи надежда угасват в очите на онези, осъзнаващи безумието. В сблъсъка между човекa и държавата, колективистите са показани с истинското им лице – онова, зад което няма душа. Човекът обаче липсваше.

Докато светът им се сриваше, Кира и Лео ходеха на университет и готвеха. Нямаше бунт, нямаше съпротива, нямаше опити за ответен удар. Те просто се опитваха да се приспособят към системата, плащайки с парчета от достойнството си, за да отложат мига, когато ще им се наложи да предадат всичко. Макар и да отказваха да му помагат, с изключение на Саша, нито един от инакомислещите, не се опита да попречи на врага да им отнеме всичко ценно.

Лео Коваленски. Това бе мъжът, в чието лице се очакваше да открием личността. От нас се искаше да страдаме за разрухата, която системата му причинява и да жалим за изгубените мечти и мощ. Единственият проблем е, че Лео никога не бе притежавал тези неща. Той беше жалък и празен от самото начало, напълно обикновен и с нищо не заслужаващ вълненията на читателя. Да наблюдаваш деградацията на един стойностен човек е покъртително, но да гледаш как членостоного използва слузта си, за да се подпъхне под нови пластове пръст, е просто противно. Лео не се отрече от себе си, тъй като никога не се беше заявил. Той просто се разпадна в пространството, както би направил и всеки друг.

Андрей Таганов. Колкото и да е невероятно, Обективната Розенбаум е допуснала як комунист в своя книга. Макар и да бе избрал грешна идеология, Андрей имаше добро сърце и искрено желаеше да направи света по-добро място. Той бе достатъчно смел, за да обикне същество отвъд собствените си разбирания и да отстоява това си чувство. Андрей подкрепяше Кира точно тогава, когато Лео увеличаваше тежестта на плещите ѝ до краен предел. И въпреки че загуби всичко, той все пак избра себе си пред обществото, а това винаги заслужава уважение.

Кира Аргунова.  На глобалното ниво Кира водеше достойна битка. Тя се опитваше да съхрани себе си, да оживее по собствените си правила и да опази ценностите си. Тя се бори напълно сама срещу всички останали, ставайки всяка сутрин единствено благодарение на волята си. По някаква причина обаче Кира бе решила да комбинира всичко това със солидна доза жалкарщина на индивидуалното ниво.

Защо Лео? Тя бе готова да унищожи всичко останало за мъж, който е само сянка. Лео не беше специален от самото начало, но с времето той се превърна в най-големия ѝ враг в борбата за спасението му. Но Кира отказваше да види реалността. Първоначално лъжата ѝ към Андрей беше простима. Въпросът бе на живот и смърт. Но в секундата в която Лео стъпи на гарата, тя трябваше да изкрещи истината и на двамата. Защо вместо това избрахме да предадем и двамата мъже в живота си и извратеният фарс да продължи, е наясно само другарката Аргунова.

Кира избухна в последната сцена, която бе и кулминацията на цялата книга. Сама насред ледена планина с очи, устремени към бъдещето. Кира пристъпваше напред, водена от диво желание за живот, от сила, непозната на съществуващите. Тя се нуждаеше от свобода, защото кръвта пулсира във вените ѝ, защото дробовете ѝ се изпълват с въздух, защото е човек. И тук се появи онзи, който вече не е човек – Иван Иванов. Бездушният, безмозъчният, онзи, който се е отрекъл от своя трон, за да пълзи в ъгъла. Иван Иванов е сиво петно размито в празнота. Тоталният триумф на системата. Абсолютната обикновеност. Той имаше избора да не застреля Кира. Нямаше кой да ги види, нямаше издадени заповеди, нямаше обществен натиск. Системата не принуди посредствения човек да убие живото. Посредственият човек уби живото, защото е Системата.

Да, Кира имаше смелостта да следва порива си към живот до самия край. Но с невинността на дете през цялото време се наблягаше на малкия детайл, че на мястото на сърцето ѝ имаше пачка с пари. И когато я простреляха, Кира се молеше куршумът да не е пробил именно тях, макар на пътя му да стоеше самата ѝ същност. Личността умря насред своя бяг към свободата. И все пак Ранд намери начин да постави знака на долара над Вселената

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.