Защо ни трябва философия?

Всеки човек трябва да е философ. Всеки трябва да има собствено разбиране за това кое е правилно и кое е важно в живота му. В противен случай, съществуването се превръща просто в низ от случки, които нямат абсолютно никаква реална стойност.

Казано по друг начин, от първостепенна важност е всеки да извършва дейността мислене и да си е отговарял на въпроси, които определят целия му живот. Няма как човек да живее пълноценно, без да знае какво цени и към какво се стреми. Истината е, че е невъзможно съзнателно да си купиш сок, без да ти е ясно какъв е смисълът на живота ти.

В ежедневието, всяко малко решение всъщност съответства на философията на субекта. Всеки един избор, независимо колко рутинен или незначителен изглежда на пръв поглед, всъщност разкрива генералните житейски възгледи на човека. Например, неща като дали да купонясваш цяла нощ преди важен изпит или дали да изядеш кутия сладолед през най-студения ден на зимата, в крайна сметка са избор между удоволствието и сигурността. Ето още няколко примери:

Ще гласувам ли на изборите? = Вярвам ли, че демокрацията е адекватна форма на управление?

Ще си купя ли телефон Huawei? = Загрижен ли съм за сигурността на данните си и подкрепям ли китайската икономическа експанзия?

Ще запаля ли цигара, въпреки че си обещах, че от днес ги отказвам? = Има ли стойност за мен собствената ми дума и искам ли тя да се възприема сериозно от околните?

Ще си изхвърля ли боклука на улицата? = Уважавам ли себе си и света?

В днешно време хората вземат автоматично някои решения, защото „другите правят така“ и изобщо не се замислят дали са правилни или не. Схващането, че щом нещо е общоприето, е логично да е правилно, е една от най-големите заплахи за мисленето като феномен. Да правиш неща, вярвайки че някой по-умен и по-информиран от теб е успял да прецени, че са правилни, без никога да си се запитал сам защо, е бягане от отговорност и отказ от собствената ти индивидуалност. Дори отговорът „не ми пука“ е добър отговор, стига наистина да идва от дълбините на собствената ти същност.

Има твърде много неща, които се смятат за очевидни истини, а простият въпрос „дали“ може да ги срути за секунда. Тези схващания варират от до болка познати фрази като „Трябва да завършиш университет, за да успееш в живота“ или „Бракът е израз на любов“ до схващания, които са оформили цели епохи като „Жените са собственост на мъжете си“ или „Хората имат нужда от закони“. Във всяка една подобна ситуация отговорът е: Дали? Така ли? Наистина ли?

Истинската лична философия няма как да е „грешна“, тъй като тя ще се базира на най-висшето знание добито чрез разума и чувствата. Глобалните философски системи са грешни тогава, когато поставят граници около реалността и казват, че извън тях нищо не съществува наистина.

Абсолютизмът се отличава от останалите философии може би най-вече по това, че той избягва да определя универсални морални правила. Въпреки че има ценности, които се приемат за почти универсални, винаги се допуска възможността да има свръхчовек, който да не ги споделя и все пак да бъде считан за морален, ако в живота си той се ръководи от собствените си принципи. Това е така благодарение на идеята за радикалния субективизъм, според която, ако едно нещо е истина в едно съзнание, то е абсолютна реалност.

Изводът е ясен: Мислете! Предизвиквайте всяко нещо, което си мислите, че знаете. Задавайте си въпроси за себе си и за собствения си свят. И после живейте именно според изводите, които сами сте си направили.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.