„Индивидуализмът – в основата на човешкия прогрес”

Това е есето победител в конкурса на Абсолютните:„Индивидуализмът – в основата на човешкия прогрес”

 

 

„Индивидуализмът – в основата на човешкия прогрес”

Андрей Георгиев

„Кой съм аз?“ – един от въпросите, вълнували философи, писатели, антрополози и културолози. Екзистенциален въпрос залегнал в основата на нашето съществуване и който век след век, но и хилядолетие след хилядолетие, продължава да тегне над съзнанието на всеки от нас без значение дали си даваме сметка за него.

„Кои сте вие?“, „Какво сме ние?“, „Какво е животът?“, „Как се живее?“ – все въпроси, които продължават да съпътстват нашия бит и ежедневие. Въпроси, чиито отговори всеки от нас дава или не, пренебрегва или не, осъзнава или не.

И все пак „Кой съм аз?“.  Задавам този въпрос не за да ви се представя и опиша какъв човек съм. Задавам този въпрос към цялото човечество, част от което е всеки един от нас. Задавам този въпрос към теб. Ти, който четеш това. Ти, който живееш живота си загубил надежда. Ти, който си постигнал всичко в живота.

Обръщам се към теб, за да ти подаря една идея, която независимо дали ще си на върха, или на дъното, ще имаш нужда да прочетеш, за да продължиш напред.

Животът е относително понятие. То няма своя собствена дефиниция, защото все още не го познаваме. То се дефинира чрез неговото „из-живяване“, „пре-живяване“, „живеене“, т.е. със сродни думи, обозначаващи действия, свързани с живота. Животът е феномен, предназначен за всички ни, но е рядък, защото е призван за малцина. Голяма част от хората вярват, че животът им започва с раждането. Други казват, че той започва дори още по-рано – с избора, който душата прави, за да се превъплъти в човешко същество. Това обаче е наполовина вярно. Истината обаче, драги читателю, е друга. Животът започва, когато осъзнаеш защо си роден. Тогава, когато осъзнаеш, че твоето раждане носи смисъл на Вселената. С други думи животът е за малцината, които успеят да осъзнаят причината, поради която съществуват. А моментът, в който осъзнаеш причината, тогава съществуването се превръща в живот.

Привилегията на съзнанието е дарена на хората, но не всички се възползват от нея. Именно това е причината малцината, успели да отключат потенциала на своето съзнание, да намират смисъл в живеенето на живота.

Как обаче се достига до осъзнаването? Какво е съзнанието? Как то определя смисъла?

Чудел ли си се някога защо правиш това, което правиш? Искал ли си някога много да направиш нещо? А запитвал ли си се защо е така?

Опитваме се да изграждаме изкуствен свят от правила на морала и на правото, но сме готови в следващия момент да нарушим тези правила, когато нещо вътре в нас ни подкани да го направим. Кое е това нещо, което вътрешно ни кара да правим каквото и да е? Ако не си се запитвал за това, то сега е момента да го разбереш. Това си ТИ. Това, което извира отвътре, си ти самия, твоят вътрешен глас, който се опитва да те събуди за живота, който трябва да живееш. Това е безгрешният компас, който в трудна ситуация дава сили да продължиш да се бориш, когато целият свят е изправен срещу теб. Това е непоколебимият и решителен акт на свободна воля, с който избираш да последваш себе си. То те прави какъвто си, защото то е това, което си ти самия.

Лудвиг Ван Бетовен е ставал нощем, за да свири. Никола Тесла се е лишавал от времето си за сън, за да продължава да твори. Томас Едисън неуморно е експериментирал, докато не успее. Примерите са многобройни, които идват, за да покажат, че дори и в най-тъмните моменти на твоят живот ти не си сам. Ти винаги имаш себе си – твоят най-добър приятел и верен спътник. Този твой вътрешен глас, подсказващ ти вярната посока на жизнения ти път, водещ към твоята мечта. Осъзнаването на този процес довежда до откриването на смисъла на живота, за който си роден. От този момент, намирайки себе си, започваш да живееш със самосъзнанието за отговорността, която носиш не само пред себе си, но и пред човечеството, от което си част. Това твое осъзнаване е свързано с вътрешния ти глас, а то самото води до формирането на собствена и уникална идентичност. Идентичност, която се формира на основата на множество индивидуални особености. Тази твоя идентичност, която стои в основата на твоя индивидуализъм. Индивидуализмът, който те прави човек. Именно той е в основата на смисъла на живота ти и именно той води след себе си чувството за дълг към света и Вселената.

Когато човек пробуди истинското си аз, едва тогава формира своята индивидуалност. Последната е единствената необходима предпоставка за успеха. Успехът такъв, какъвто той е бил в очите на Бетовен, Тесла, Моцарт, Маркони и др. Той не е нужно да бъде материален. Той може да бъде и духовен. Но без значение от какъв вид ще бъде, той носи напредък в еволюционен план, който напредък остава за поколенията под формата на общ капиталов фонд на човешкия прогрес.

Затова, драги читателю, който си на върха или на дъното – вникни в себе си и открий своя вътрешен глас, защото твоят живот има смисъл и той чака да бъде открит. Веднъж открит, той ще бъде от полза за цялото човечество.

 

 

Есето поставя въпроса какво значи „Аз“ и определя наличието на отговор като предпоставка за откриването на пълния спектър на живота. Само осъзнатият индивидуалист може да излезе от пределите на съществуването и да живее наистина – т.е. с цел и съзнаване на собствената си стойност. Текстът извежда най-дълбоката същност на човека като източник на сигурна преценка за това кое е правилно и като извор на сила вътрешните идеали да бъдат реализирани и във външния свят.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.