Изкуплението Шоушенк – път към изкуствената свобода

Учудващо, филм, който е така високо оценен от публиката, не беше твърде ужасен. „Изкуплението Шоушенк“ се провали напълно с дефинирането на свободата и личността, но успя да разкрие Системата като деградивна за човека, което беше повече от очакваното.

Затворът е лош. Това послание се чуваше ясно от началото до самия край. Затворът е лош, защото можеш да се озовеш вътре дори и ако си невинен. Затворът е лош, защото ако си виновен, не ти дава шанс да се поправиш, а те обрича на изолация и страдание в продължение на цяла вечност, което само извращава и разрушава човешката душа. Затворът е лош и за абсолютно непоправимите, тъй като само задълбочава състоянието на едно болно същество.

Всичко от потискащата обстановка и отблъскващите килии през зловещия съдя и унижението да искаш свободата си от комисия до гнусотиите на охранителите и директора, показваше, че затворите не трябва да съществуват.

Но с това плюсовете на този филм свършват. Сюжетът нямаше смисъл, а героите не съществуваха.

Единственият вълнуващ персонаж беше дядото с гарвана. Човекът, чиито живот вече е отминал и няма към какво да продължи. Един мъж, който бе освободен тогава, когато няма способността да изживее тази свобода. За него външият свят бе още по-безмилостен затвор, който го обрече на тотална изолация и безмислие. За разлика от гарвана, койо може просто да се провре между решетките и да отлети, човекът бива безвъзвратно счупен от времето, което му е било отнето.

Брукс намери достойния изход, който обществото не бе намерило смелостта да му покаже още преди десетилетия.

Но да обърнем внимание и на главния герой. Анди трябваше да мине за умен и добър, но не претърпя никакво развитие, тъй като всяка вълнуваща сцена с него бе прескочена без никакво обяснение. Изнасилваха ме няколко месеца – преживях го. Стоях шейсет дни в карцера – карай. Лазих километри под земята в зловонен канал – случва се.

Признавам, че е доста трудно да направиш интелигентен герой с интерес към изкуството, който бяга от затвор, скучен, но създателите на филма се бяха справили.

Но макар Анди да беше напълно обикновен, то неговото бягство беше необикновено глупаво.

Този тунел не може да бъде направен. Дори самата идея, че никой не е забелязал отсъствието на затворника докато просто си лежи вътре и копае, е силно невероятна, но мисълта, че може да го прикрие с плакат, е абсурдна. Когато зад плакат има дупка, това създава течение. Течение, което определено  ще скъса плаката опънат на максимум в четирите края, а дори и по някакво чудо да остане здрав, той със сигурност ще се мести и ще шумоли.

А дори и да успеем да пренебрегнем всичко това, Анди избра плакат с разголено момиче. Но защооооооо? Защо някой би бил толкова глупав да избере това, което най-много би подразнило шефа на затвора, след като е наясно, че той е християнски фанатик и не би одобрил затворник да има подобно нещо в килията си. След като видяхме, че Анди умишлено се мазни на директора с цитати от библията, защо на плаката не е разпнатия Исус си остава пълна загадка.

Също толкова малоумен беше и края на филма. Защо изобщо тази сцена беше последната? Предпоследната, в която Ред намира писмото, има много по-голяма емоционална стойност и е естетически по-подходяща за завършек. Фактът, че някой е преценил да продължи да снима след това, показа изключителен непрофесионализъм. От чисто кинематографична гледна точка, последната сцена е пример за зле свършена работа и неумението да спреш в правилния момент.

И сякаш това не е достатъчно, посланията на финала са чудовищни. Анди и Ред бягат от затвора,  за да… правят абсолютно нищо. Това е безмислено съществуване, което е достатъчно нагло, за да представя себе си като победа. Те не печелят нищо. Дори напротив. Плажът носи още по-голяма празнота, заменяйки няогашните свобода и любов с примитивна задоволеност от битието.

Но въпреки катастрофалните си недостатъци, филмът все пак успява да акцентира върху това, че затворът е най-жестоко мъчение. Което ни кара да се запитаме защо същото това общество, което най-явният защитник на измъчването, е оценило „Изкуплението Шоушенк“ толкова високо.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.