Спокойствието – гниенето на човешкия дух

От всички неща, които съвременният човек можеше да поиска, той е избрал онова, което заслужава най-силно презрение – спокойствието.

Спокойствието е  най-важната ценност на всички общества. Те се стремят да властват над реалността, за да могат да контролират събитията и да премахват всичко, което нарушава комфорта им. Притеснителното обаче е, когато към същото се стреми и отделната личност.

Спокойствието няма същност. То не може да бъде ценност, защото не представлява нищо. Да  искаш спокойствие е същото като да кажеш „Най-голямата ми мечта е да нямам нож в крака.“ или „Всичко, което искам от живота, е да не ми е студено.“

Никой не може да иска спокойствие от живота, защото то може да бъде постигнато единствено като се премахнат всички желания. На въпроса „Какво искаш от живота?“ отговорът „Спокойствие.“  е равнозначен на „Не искам нищо.“

И все пак хората продължават да тичат към него, бягайки от себе си. Пари, слава, приятели, деца. Всичко съществува единствено, за да може имитацията на индивид да се чувства спокойна, че ще яде, че няма да бъде сама, че съществуването и винаги ще бъде максимално лесно.

Но този стремеж олицетворява смъртта и желание за спокойствие е първото, което ще откриете у безгръбначния убиец. Той не желае красиви неща, които изискват внимание, нито пък опасности, носещи нови възможности да станем по-силни. Той не желае предизвикателства и промени, не изследва нови пътища, не тества здравината на стените около себе си, нито пък тази на собствените си кости.  Безгръбначният убиец инстинктивно долавя, че величието и комфортът са несъвместими, затова избира да няма нищо велико, което би могло да го притесни.

Свободата е хаос. Тя е напрегната, бурна, опасна и непривдвидима. Стремежът към опасности, хаотични страсти, оставянето на неизличими стъпки в паметта на пътеките, които водят в мрака и рискът, който хвърля ума в екзалтации, е стремеж на силният човек да бъде свободен.

Властта е празнота. Стремежът към удобство, към контрол над хората и реалността, към претопяване на ярките извращения в спокойна сива маса,  към сигурността, че океаните ще остана в коритата си, а слънцето няма да пожелае да избухне, е стремеж на слабият човек да властва над останалите.

Всеки слабак иска спокойствие и следователно власт, защото както нуждата от спокойствие, така и жаждата за власт винаги са породени от страха, че не си достатъчно силен да живееш в свободен свят. И, разбира се, когато се окаже прекалено слаб, за да управлява всичко, обикновеният човек смалява света си докато не се превърне в кутийка, достатъчно малка, за да бъде смачка от нерешителния юмрук на собственият му страх.

Спокойните не дишат и нямат пулс.  И колкото и да се опитват, никога няма да успеят да превърнат света в безопасно място, защото той принадлежи на живите.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.