Тази така тежка дилема има опасно очевиден отговор, който може да бъде доказан с няколко елементарни стъпки на всичките му нива.

Да приемем, че си изключително нискоинтелигентен човек, който няма образование, емоционална дълбочина и морална система. Не знаеш какво е медицина, нито пък какво се случва в света, а не те и интересува. Оцеляваш на стъпалото между човека е животното. Ако случаен човек дойде и ти каже „Изпий това хапче, то е добро за теб“ първото, което ще се задейства в теб, е инстинкта за самосъхранение. Независимо какви идиоти са хората, никога няма да намерите родители, които са посъветвали децата си „Взимай бонбони от непознатия чичко в тъмната опасна алея.“ Няма да чуете и „Взимай бонбони от непознатия чичко, но само, ако ти каже, че е доктор.“

Да си представим, че по новините ни съобщават, че е изключително полезно да се пие портокалов сок. Това е вярно твърдение и може да бъде прието без никакво подозрение. На другия ден новините отново казват същото. На третия ден говорят само за това. След още няколко дни всяка секунда телевизия е посветена на пиенето на портокалов сок. Съседите идват да ти кажат, че ако не пиеш портокалов сок, си лош човек. Целият свят започва по всички възможни канали да пропагандира непрекъснато колко полезен е портокаловия сок и как трябва да се изпие на всяка цена в името на общественото благо и прогреса на нацията. Накрая идва правителството и ти казва, че ако не изпиеш сока, ще ти отнеме човешките права и обществени блага, защото толкова много го е грижа за теб, че се чувства длъжно да те принуди да пиеш портокалов сок и да станеш част от прогреса.  На този етап и шимпанзето би се запитало що за малоумно създание би изпило сока. Дори и най-глупавия човек в света ще си помисли „Хммм, може би нещо не е наред.“

Установихме, че липсата на интелект не е достатъчен довод да се ваксинираш. Да видим какво се случва при отсъствието на гръбнак.

Ако в света има страшен и извънредно опасен вирус, има логика човек да се страхува от него. Ако те е страх, напълно естествено е да искаш да защитиш себе си и близките си. Но тук има два проблема. Първо, едва ли някога е съществувал човек, който да лежи в къщи буквално парализиран от истински, всепоглъщащ ужас при мисълта за коронавируса. Никой не е действително уплашен. Разтревожен да, притеснен, със сигурност, но ужас като при насочен пистолет в главата няма. Следователно няма и никакво извинение за инжектиране на субстнация в тялото ти, за която не знаеш нищо. Подобно нещо би могло да се направи единствено пред лицето на сигурна смърт в най-буквалния смисъл на думата. Никой не отива в болницата да чака трансплантация на сърце, защото собственото му му се струва слабичко или крие по-големи рискове за здравето. Никой не отива да си изреже парче от мозъка, просто за да му е по-сигурно, че там няма да се зароди тумор. Не отиваш да за доброволна ампутация на крак, тъй като ако един ден се счупи, ще те боли много.

Вторият проблем е, че човечеството никога не се е интересувало от собственото си оцеляване. Първата причина за смъртност сред хората са катастрофите и все пак ние продължаваме да караме. Защото за нас е по-важно да се движим бързо, отколкото да оцелеем. Светът е осеян с ядрени реактори, които във всеки миг могат да изтрият живота на Земята, защото за нас е по-важно да плащаме ниски сметки, отколкото да оцелеем. Ние сме създали достатъчно бомби да взривим цялата си планета хиляди пъти, защото за нас е по-важно да задоволяваме егото на политиците си, отколкото да оцелеем.  На този етап да се говори за оцелява е евтин цинизъм и нелепо лицемерие. Да, за нас е по-важно да отидем на бар, отколкото да не се разболеем от коронавирус. Факт.

Следователно малоумните и безхарактерните нямат никакво извинение да се ваксинират, защото нито едно от двете качества не е необходимо, за да установиш, че ваксинацията срещу коронавируса е абсурдна.

Дотук добре, отменахме 80% от човечество. Сега към интелигенцията.

Правителството ти казва да направиш нещо. Следователно казваш не. Точка. Това е целият интелектуален процес, който трябва да извършите. Брутално елементарно е да се сетиш, че когато този с власт иска нещо, това нещо не е добро за теб. Чудовищно елементарно е да установиш, че когато всички официални източници на информация тръбят едно и също, те лъжат. И най-елементарното от всичко е, че когато някой се опитва да те накара да изпитваш страх, той цели да те унищожи.

На чисто практично ниво е достатъчно да се вземе факта, че докато светът обедняваше, едни други хора направиха милиарди, за да се изчерпа темата.

Да допуснем, че ваксината е напълно безопасна за здравето. Всеки с мозък е наясно, че няма как да сме сигурни, но такава възможност има и тя е реална. Но ваксината е опасна за човешката свобода. Това е, което интелигентният трябва да види първо. Ваксинацията като акт на подчинение. Като избор на сигурността пред свободата. Като поредния метод за разединяване на хората. Да видиш, че когато ти забраняват да не си съгласен с официалното становище, зад ъгъла дебнат далеч по-големи опасности от вируса. Не коронавируса е това, което ни застрашава, а опасността от глобална диктатура, затягаща хватката си. Има ли изолиране на инакомислещите, има и диктатура. А има ли диктатура, никой не е в безопасност.

Инстинктът за съхранение и логичната мисъл не могат да ни предложат нито един довод да се ваксинираме. Да се обърнем тогава към емоциите и морала.

Когато Гордостта погледне човечеството и поведението му по време на тази пандемия, единственото, което би могла да каже е „Що за лигавщина. Стегнете се.“ Коронавирусът със сигурност не е достоен за количеството внимание, което получи. Ние решихме да спрем времето и да се влачим пред нещо, което дори не е достатъчно голяма заплаха, за да предаде на пълзенето ни поетичен оттенък.

За човекът с душа, ценностите стоят над всичко останало. И е негов дълг да съхрани свободата си и неприкосновеността на тялото си, независимо от цената.

Така че всъщност изборът е не толкова дали да бъдеш ваксиниран, а дали да се подчиниш или не. Червеното или синьото хапче. Първото – изборът да живееш според свободната си воля, второто – изборът да живееш като роб, защото си прекалено слаб да избираш.