Смисълът на живота е в движението на водата
Всичко е вода. Това е мисълта, която приемаме за начална точка на нашата хилядолетна, човешка мъдрост. Водата осъществява връзката между живота и първичната му природа. Тя е медиатор на физиката и духа, преплитайки двете същности, изразявайки се като материя, която следва извивките на Душата.
Ние сме вода. Тя ни сътворява и изпълва. Пренася в себе си знанието от самия му извор и го разпръсква във вените ни. Кръвта е вода и сладка болка от това да си жив. А ние сме кръв. И тази кръв има хилядолетна памет и чувства.
Океанът е абсолют. На неговото дъно се крие космосът. Водата е необятна бездна, изпълнена с мрак и тайнствени чудовища. Недостъпни красоти, чернооки хали, чиито сълзи раждат солта на живота и равностоен отклик на неумолимата дълбочина на човешката гръд. Океанът е съвършен безкрай, целуващ слънцето с трохоидални усмивки. И ние го носим в себе си.
Огънят унищожава, водата пречиства. Водният дух е този, който преобразява света, отприщвайки мощта си. Водата заема формата на всичко, но същевременно оформя света според вътрешната си нужда от по-висша форма. И сърцето прави същото.
Единственото ни разбиране за чистота е онова, което е измито от вода. И както мръсотията отвън може да бъде отмита, така и вътрешният ни свят се прочиства от греха чрез съзнанието на водата. Защото ние сме във водата и водата е в нас.
Водата е основата както на първобитното общество, така и на технологично напредналото. От реките до които са възникнали първите градове, през параходите до ядрените реактори, цивилизацията ни е построена чрез вечността на извора. И няма дете, което да не обожава да си играе с водата, подсъзнателно доближавайки се именно до тази вечност.
Водата е дар и дълбочина. Смело спокойствие и бурна страст. Разкриване на енигмите и претворяването им в нови, още по-загадъчни творения. Стихия на свободата. И целият живот е вода в постоянно, вечно движение на любов и смисъл.