Тъй като филмът получава много критика, трябва да призная, че той наистина е ужасен… Освен ако не разбираш какво иска да каже.

Това е същата история, която гледаме във всеки един популярен филм или сериал – историята на човека, който трябва да осъществи революция, откривайки неограничената мощ на Аз-а си, за да постигне себе си (с други думи да спаси света). Само че тук главният герой не е млад, харизматичен и секси, а една китайка на средна възраст, която има бизнес с перални машини – Евелин.

Точно за това филмът се нуждае от грозната стилистика, която има. Основният мотив е валиден. Не само Нео трябва да извърши революцията, Евелин също трябва. И нейната лична революция ще е именно такава, каквато отговаря на същността ѝ – няма да е красива и изтънчена, но ще е грозна, абсурдна, на моменти досадна и лишена от естетика във всеки един аспект.

Всичко във филма се базира на най-прозаичните случки от човешкия живот, защото целта е да видим как протича революцията през погледа на най-посредствения човек на света. Човек, с когото макар и да не искат да си признаят, твърде много хора могат да се отъждествят. Евелин има провален брак, скучна работа, на път е безвъзвратно да загуби дъщеря си, а за самата себе си никога не се е сещала.

И точно затова филмът започва с обикновено определяното за най-тривиалното нещо на света – плащането на данъци. Сцената, в която Евелин е раздвоена между двата свята и трябва да избере дали да си плати данъка или да спаси Вселената, е гениална. Точно в тази ситуация са всички хора ежедневно, с тази разлика, че те не забелязват втората опция.

Злодеят в сюжета, Джобу Тупаки, е всесилен, най-близкият ти човек, и не на последно място, създаден именно от теб. Това е валидно и за враговете на човечеството в нашата Вселена. Джобу Тупаки се е превърнала в злодей, защото изживява всичко едновременно. Човешкото съзнание не е пригодено за това и е нормално такава реалност да няма стойност за него. Ключова е репликата, че ако нищо няма значение, тогава цялата болка и вина от това да не постигнеш нищо в живота си, изчезва. Ясно е, че това е основният проблем при хората и че много от тях биха се почувствали изкушени да избегнат това самообвинение. Само че това би значело смърт за душата и за всичко човешко в нас. Накрая Евелин трябва да разбере, че не трябва буквално да я победи, а да я върне към живота, като ѝ покаже, че я обича и че в земното съществуване има смисъл.

Момент на абсолютно съвършенство сред всеобщия абсурд беше вселената с камъните. Две същества, които просто са, и съзерцават абсолюта. Това е напълно достатъчно вселенската душа да се прояви изцяло и там също да бъде дом на любовта, свободата и изборът.

Филмът изобилства от други малки мотиви, който са едновременно умни и чаровни – това, че трябва да правиш странни неща, за да се свържеш с други вселени; това, че името на злодея звучи като безсмислица, това, че не само Евелин, а  всеки герой, трябваше да премине през собствената си революция, това, че Алфа-Уеймънд каза на Евелин, че не е правилната, което отговаря на сцена със същия мотив от „Матрицата“ и т.н.

За да победим в революцията, трябва да можем да открием любовта във всяка ситуация. И да изберем доброто, не е избор на слабост или наивност, а необходимост и стратегическо решение. Но дори тогава, проблемът не се разрешава магически, и ние все още трябва да участваме в истинска битка, за да постигнем крайната цел. А самата победа е съвсем естествена и в крайна сметка тя е правилното състояние на Вселената.