Ями е бил фараон в Древен Египет, но „нещо се е случило” и той е трябвало да забрави кой е, за да спаси света. Сега, хилядолетия по-късно, могъщият му дух бива пробуден. Той влиза в битки със същия залог, като трябва да си спомни себе си, за да може да спечели отново.

Това накратко е историята на човечеството. И няма друг източник, който да ни я предава по-буквално.

„Ю Ги О”, макар и детско, ни говори за най-важните истини за хората. Ние сме тези фараони от миналото, ние сме загубили древната си мощ и ние трябва да си я спомним за да си вземем обратно света.

Ями е войнът жрец. Той носи тъмна душа, но се бори за светлина и правилност. Той трябва да победи демоните в себе си, но след това се изправя срещу още по-голямо предизвикателство – да се преоткрие. Срещу противниците си той е силен и непоколебим, с приятелите си – щедър и разбиращ, а вътре в себе си – мълчалив и мистериозен. За да спечели последната битка, той трябва да си спомни името си, или с други думи да може да отговори на въпроса кой съм Аз. Това е препратка към хората в реалността, които ще могат да създадат свободен свят, ако си осъзнаят кои са.

Юги е версията на Ями в настоящето. Той не притежава тази увереност, че е повелител на реалността и има силата да победи във всяка ситуация, но е носител на доброта и всеотдайност. Двамата (сегашният Аз и Свръх-Аза) трябва да научат по нещо един от друг, за да могат да преодолеят изпитанията, а после да са готови да продължат по пътя си.

Кайба е образът на неосъзнатият човек. Той също е бил фараон. Той също има мощта на Вселената в себе си. Но той никога няма да развие докрай потенциала си, докато не приеме древното си минало и не признае кой е всъщност. Кайба символизира хората, които стоят на ръба между двата свята и само трябва да повярват и да скочат от страната на истината.

Много от другите герои са също толкова ярки и важни за сюжета. Ишизу, която има непоклатима връзка с Вселената и винаги може да покаже правилния път. Май, която притежава несравнима борбеност и желание да побеждава най-добрите. Рафаел, който има дълбока лична връзка с картите и разбира значението на лоялността. Мокуба, който кипи от позитивизъм и задължително трябва да бъде отвлечен от злодея. И никак не на последно място Пегасъс, който, освен че е гений, винаги намира най-добрия начин да се подиграва на останалите.

Злодеите също са много точно подбрани. Те винаги също са могъщи души и разбират тайните на битието. Ключово е това, че накрая винаги се оказва, че те всъщност са добри хора и в сърцевината си са чисти. Силната душа може да тръгне по грешен път в стремежа си към правилност, но това не значи, че самата тя е изгубена. Единственото неизменимо зло са Бакура и съответно Зорг, които са противоположност на всичко красиво и чисто в човека.

Със сигурност шедьовърът на сериала е втори сезон. Там се срещаме с египетските богове, разбираме за същността на Ями и имаме най-добрият злодей. Мерик се е обърнал към тъмната страна само защото е имал непримирима воля за свобода. От друга страна той също владее древните сили и в много отношения прилича на Ями. Във всеки дуел залозите се вдигат и пораженецът трябва да загуби все повече. Специално споменаване заслужава дуелът на Кайба с Ишизу, който показва, че душата на дори най-съмняващият се човек ще се пробуди в точния момент и ще създаде собствената си съдба. Финалният дуел между Ями и Мерик е отличен завършек, тъй като и от двете страни жертвата е чиста душа. Там Мерик има възможност да спаси самия себе си, а с това и целия свят.

Царството на сенките е идеална метафора на това какво се случва в човешкия живот. Всеки от нас води битки и ако не може да ги спечели, постепенно загубва себе си в мрак и забрава. Там той няма достъп до хубавите неща в света, а спомените избледняват един по един. Повечето хора в реалността се намират именно там и трябва да излязат, за да могат да видят отново цялата красота на живота.

Разбира се, няма как в този сериал Атлантида да бъде пропусната. В четвърти сезон разбираме, че преди Египет е имало друга цивилизация, където също се е решавало бъдещето на човечеството за хилядолетия наред. Тук виждаме прелюбопитните дуели между Ями, чийто символ е египетско око на челото му, и тези с печата на Орикалкус, за който всеки сам може да се замисли на какво прилича. И по съвсем произволен и невинен начин от Пегасъс научаваме, че драконите всъщност са хора.

„Ю Ги О” е историята на човечеството. И е време да си я спомним.

Изображение: https://wallpapers.com/background/yugioh-1920-x-1080-background-xlenjf7ovy2ix2l1.html