Гордостта ще спаси света. Дори и да не познават абсолютната свобода, дори и да не могат да разгадаят тайните на Вселената, дори и да не открият висшия смисъл в живота, дори и никога да не изпитат истинска любов. Ако хората имат гордост, всички световни проблеми ще се разрешат от само себе си.

Гордостта ще сложи край на престъпността. Никой човек със себеуважение не би позволил на агресията или алчността да го контролират. Безсмислените убийства ще спрат, кражбите ще намалеят до минимум, измамите ще изчезнат. Всеки акт на чиста злоба ще се превърне в невъзможен, не защото е лош, а защото е под нивото на всички участници.

Конституциите моментално ще бъдат отхвърлени. Създание с гордост никога не би живяло според закони, различни от неговите собствени, а още по-малко би следвало болни измислици на една институция. Дори и да не вярваш, че можеш да решаваш сам, дори да се страхуваш от света на беззаконието и хаоса, гордостта не би ти позволила да живееш по никакъв друг начин. Не е нужно да отхвърляш законите с дълбоки философски разсъждения. Гордостта ти ще го направи вместо теб.

Всички религии ще паднат. Идеологиите на безгръбначните няма да оцелеят, когато вече няма кой да пада на колене. Главите ще се вдигнат високо, а погледите ще превземат небесата, детронирайки боговете внезапно и окончателно. Не всеки човек може да изгради в себе си сетива за духовното, но всеки от нас притежава гръбнак.

Класовото разделение вече няма да бъде проблем. За всеки ще е твърде унизително да забогатее нечестно, а за бедния ще е върховно падение да изпита низост подобна на завистта. Гордостта от това кой си ще измести завинаги навика на хората да гледат под чуждия похлупак.

Технологиите няма да ни унищожат. Твърди се, че виртуалната реалност и роботите ще ни превземат, но пред тях има едно непреодолимо препятствие. Човешката гордост. Печатът на достойнството ни е най-яркото съзвездие на нашия небосклон. И той никога не би позволил имитацията да измести оригинала. Защото ние сме човечеството и нищо по-достойно не би могло да съществува.  Не е нужно да се осъзнават рисковете, не е нужно да се разбира света. За да предотвратим собственото си унищожение е необходима единствено гордост.

Световната популация мигновено ще намалее. Гордостта никога не би позволила на едно човешко същество да има популация, съизмерима с тази на плъховете. Не е нужно да се осъзнават глобалните проблеми и недостига на земни блага. Достатъчно е просто да осъзнаем, че ежегодното раждането не отговаря на нашето стъпало в еволюционната стълбица.

Отношенията между хората ще престанат да бъдат мизерни. Лъжите, изневерите, предателствата, завистта, ревността, емоционалната зависимост, нуждата да защитаваш другите от бурите на живота. Всичко това не би могло да съществува там, където присъства гордостта.

Гордостта и слабостта са несъвместими. Затова дори и най-слабият човек ще поиска повече от себе  си. И ще го постигне. Всеки ще тръгне да върви нагоре, давайки всичко от себе си, защото гордостта му не му позвоява да спре нито пък да разреши на другите да го издърпат. Колективизмът ще умре, а хората ще направят първите стъпки към индивидуализма.

Гордостта е основополагаща ценност за личността. Гордост от това, че си жив, че си човек, че си се доближавал до самия себе си с всяко вдишване. Гордост от това, че си завоевател, магьосник или светец. Гордост, че си ходил по тази Земя и си търсил нещо истинско. Гордост от това, че можеш да кажеш „Аз“.

Гордостта ще спаси света. И тогава пред нас ще се открият нови хоризонти, по-красиви отвсякога.