Цяло поколение израстна с книгите за „Хари Потър” и много от нас са имали възможността да ги оценят както през очите на деца, така и през погледа на възрастни. Сега, когато книгите са минали и теста на времето, можем да направим класация от най-лоша към най-добра:

 

7. Хари Потър и Даровете на Смъртта

Финалната книга не ни дава емоцията, която би трябвало. Някой от причините са очевидни – почти всички съвършени герои вече са мъртви, останалите умират в нея, а липсата на Хогуортс се усеща осезаемо през цялото време.

Освен развръзката на Снейп, най-силната част е историята на Крийчър, а тя е още в началото. Сцените по време на пътуванията на главното трио просто не се получават и дори бягството с дракон от Гринготс е скучно на фона на това какво би могло да бъде.

Накрая имаме щастлив финал и обикновено остаряване – но точно това беше и очакваното.

 

6. Хари Потър и Стаята на Тайните

Заедно с първата книга, „Стаята на тайните” също е незаменима част от въведението в магическия свят. Просто за моя вкус, книгата е твърде мрачна за толкова ранен етап на поредицата. Тук все още сме в жанра книги за деца и е по-важно магията да е вдъхновяваща и удивителна.

Тук по някаква странна причина наблюдаваме тоталното невежество на всички учители, които не можаха да се сетят, че чудовището е базилиск. Наложи се да се намери 12-годишна ученичка, която да го разкрие преди Дълмбълдор, Макгонагъл, Снейп и всички останали.

Разбира се, тук имаме и добри моменти, сред които се открояват появата на Доби, участието на младия Том Ридъл, и всички нелепи включвания на Локхарт.

 

5. Хари Потър и Огненият Бокал

Това е книгата, която е по-средата между детството и зрелостта. Тук имаме забавните моменти и вълненията на ранното юношество, но събитията от финала тласкат главните герои отвъд тази линия, защото оттук нататък те вече неизбежно ще трябва да се справят със сериозни и тежки ситуации.

От друга страна, сюжетът е прекалено структуриран, заради условията на Тримагическия турнир и твърде нагласен – от сериозни пропуски в детайлите за другите училища до това, че това е поредната книга, в която Дъмбълдор дели маса с опасен тъмен магьосник и това му убягва. Самият Барти Крауч младши също изглежда претупан образ, тъй като, ако наистина успява да изпълни този план, това би го направило един от най-способните магьосници в поредицата, наравно със Снейп и Белатрикс.

Не на последно място, Хари е прекалено фаворитизиран от авторката, тъй като е напълно нереалистично той постоянно да побеждава по-големи и по-опитни магьосници от него.

 

4. Хари Потър и Философският Камък

Това е първата книга, която ни въвежда в света на магията, и е логично всички да имаме по-особен сентимент към нея. Всеки, който е израстнал с „Хари Потър и философският камък” си е мечтал да получи писмо от Хогуортс и да разбере, че е магьосник.

Тук са въведени много от героите, които ще останат всеобщо любими – Дъмбълдор, Хагрид, Фред и Джордж и т.н. Снейп е мистичен образ, чиито истински мотиви не можем да разберем. А разбира се най-развлекателното е да изследваме света на магията и огромния прекрасен замък, който все повече се разкрива пред съзнанието ни.

Иначе в сюжета очевидно има големи проблеми, най-вече този, че цяла година Волдемор стои в една стая с Дъмбълдор, който не усеща това, но тук трябва да простим такива недомислици, тъй като по-важното е започващото завладяващо вълшебно приключение.

 

3. Хари Потър и Нечистокръвният принц

Това е следващият преобладаващо мрачен том, но тук вече времето за това е дошло. Битката е достигнала съвсем зрял етап, но все още имаме защитата на Хогуортс. В допълнение на това научаваме подробности за живота на Волдемор и то от самия Дъмбълдор.

Основният сюжет се върти най-вече около Драко Малфой, което ни разнообразява от атмосферата на обичайното трио. Доста добра сцена е тази със заклинанието Секумсемпра – там героите са Хари, Драко и Снейп, но именно Хари е този, който изполва черна магия.

Краят е сърцераздирателен и полага основите на финалната битка. Тук всички читатели също трябва да намерят смелост да напуснат Хогуортс и да се потопят в неизвестните на по-нататъшния сюжет.

 

2. Хари Потър и Орденът на Феникса

Това е първата от наистина сериозните книги и е чудесна. Тук виждаме бунтовниците, които са смели и потайни, и решени на всичко да водят съпротива срещу режима на мрака. Бунтът има две ядра – старото поколение и новото, което носи усещане за приемственост и устойчивост. Самият орден на феникса е едно от най-интересните и всеобщо любими неща в поредицата.

Подобно на „Затоворникът от Азкабан”, тази книга печели от силното участие на повечето от най-добрите герои на Роулинг. Дъмбълдор е низвергнат и трябва да бъде себе си от неудобна позиция, въведена е Луна Лъвгуд, Доби се включва във важни моменти, Хагрид решава да е абсурден в най-неподходящото време, главният сюжет отново се върти около Сириус, а Фред и Джордж имат незабравима роля в ежедневието на Хогуортс.

В „Орденът на феникса” имаме битка, бунт и тестване на лоялността. Тези съставки почти гарантират една успешна и завладяваща история.

 

1. Хари Потър и Затворникът от Азкабан

Странно, че макар и точно тази книга да е най-отделена от големия сюжет с Волдемор, тя изглежда е сред най-любимите на голяма част от читателите. Причината за това разбира се е най-вече Сириус – смел и мистериозен герой, когото всички приемат за опасен престъпник, но се оказва, че историята е съсвем различна.

Но тук имаме и немалко други прекрасни сюжети – появата на дименторите, преподаването на Хагрид и делото срещу Бъкбийк, уроците на Лупин, участието на Фред и Джордж, хитроуната карта, промъкванията в Хогсмийд, патронусите и т.н.

Третата книга е оптимистична и магическа, но показва и че хубавите развръзки са на цената на много лично страдание, което е трябвало да изтърпят хора като Сириус и Лупин. Накрая нещата не се нареждат съвсем идеално, но истината и свободата тържествуват.