Според философската теория за вечното възвръщане, има изчерпаем брой възможности, които ще се повтарят безброй пъти във вечността. В съвременното общество се наблюдава една по-примитивна форма на тази теория, според която просто всичко е изчерпаемо, а човекът и светът са в последната отсечка на пътя си, а после просто ще изчезнат.

Тези идеи обаче могат да бъдат оборени от две неща: Вселената и свръхдушата.

Първо, Вселената е толкова огромна и съдържа толкова много възможности, че човешкото съзнание засега не е способно да обхване и милярдна част от тях. При това, Вселената не стои на едно място, тя самата предизвиква себе си, затваря някои врати и отваря нови. Спокойно можем да се съгласим, че Вселената няма навика да тъпче на едно място и просто да се оплаква, присъщ на някои хора, а посвещава всяка секунда на това да твори. А всяко ново откритие разширява пространството на битието за следващи. С въображението и ресурсите, с които Вселената разполага, е наивно да се притесняваме, че скоро ще се изчерпа.

Вселената обаче е създала и нещо, което да може да твори със съзнание отделно от нейното, за да я изненадва, предизвиква и мотивира – свръхдушата. Първо, индивидуалната душа изживява всичко вече съществуващо по различен начин. Всяко ново лично откритие е вид развитие, защото никой досега не е изпитвал абсолютно същото нещо в абсолютно същата ситуация. Второ, действената душа има сама по себе си способността да създава. От това има същите последици като при Вселената – безкрайно умножение на възможностите. Свръхдушата иска развитие и се стреми да го осъществява с цялата си същност.

Всеки човек носи свръхдуша в себе си и тя е готова да донесе тази новост в света. Развитието е част от най-дълбоката същност на човека и той неизменно го води със себе си. Вярата във вечното завръщане или неизбежния апокалипсис са изборите на страхливците. Време е човекът да приеме отговорността си на създател и да се държи като такъв.

Изображение: Road Background Stock photos by Vecteezy