Науката не опровергава теориите за наличието на божественост. Ако прави нещо, то е само да даде поредното доказателство, че има божественост.

Добре че поне Айнщайн го е знаел. Останалата част от човечеството избират да си затворят очите и да повтарят наизуст нелепите твърдения, че Науката и Бог са несъвместими.

Кратки разяснения: Под думата Бог в тази статия не се има предвид християнския или който да било друг бог принадлежащ на някоя религия. Има се предвид Великата сила, Всемирната Душа, Абсолюта, Висшето всичко, Енергията на Вселената. Аз лично не използвам термина Бог за това понятие, но тъй като човечеството е избрало тази дума за този спор, в статията аз ще се придържам към терминологията.

Бог е под съд. Хората са съдебните заседатели. Само че по някаква причина им хрумва нелепата идея, че науката е прокурорът, а не защитникът. Хората поискват доказателства за съществуването на Бог. Той им ги дава. И то под хиляди различни форми. И накрая те пак го осъждат.

Теорията на учените е, че нещата просто са се случили въз основа на някакви физични предпоставки. Това е чудесно. Но как са се появили тези физични предпоставки? И как изобщо случването е възможно? Нима според вас има и най-дребния шанс съществуването на каквото и да е да не е божествено?

Как фактът, че във Вселената има някаква подредба и нещата могат да бъдат обяснени чрез стриктна логика, доказва, че те не са божествени??? Защо само хаосът и необяснимото да могат да бъдат висши? Как това, че една звезда е изградена от неизброими по-малки частици, които на свой ред са изградени от по-малки частици не е абсолютно сюблимно? А това, че всичко в цялата Вселена е изградено от подобни частици? Това, че няма значение дали си човек, камък или скъсана подметка на галош, ти отново си част от хармонията на битието?

Или защо това, че емоциите се проявяват като химични процеси да значи, че те са преходни или че са заблуда? Някой може ли научно да ми обясни кое спира даден аспект на Любовта да се прояви като химичен процес в това измерение? Също, как така наличието на нервни клетки означава, че няма Душа? Не е ли по-изумително това, че Любовта и Душата са намерили начин да съществуват и чрез физиката, химията и биологията? Е, колко повече доказателства за божественост искате?

Със сигурност има много измерения, които са изградени на принципа на хаоса. Но това е изградено на принципа на недостижимо сложна хармония. Защо това да го прави по-малко божествено? Нима някой от вас има може да претендира, че е в състояние да измисли този свят и всички принципи, по които той работи? Едва ли! Мисля, че е очевидно колко висша сила стои в основата на съществуването му.

Науката сама по себе си е божествена. Не мога да разбера защо учените с толкова хъс се опитват да обявят нея – смисълът на живота си- за най-небожественото нещо на света. Свещениците се занимават с божественост, а ние – с боклук. Това ли е тяхното мото? За щастие Науката е много над тях и е прекалено съвършена, за да се повлияе от опитите им да я принизят.

Бог е Пенис, Бог е Жалкар, Бог е Любов Между Човекът и Душата. Между Обществото и Вселената Какъв е смисълът на живота?