Национализъм и протекционизъм. Що за шега?
Национализъм и протекционизъм – това са думите на мода в момента. САЩ и Великобритания ги въвеждат, а останалият свят крещи в паника. „Ще умрем от глад!” – пищят едни. „Колко недемократично!” – надават глас други.
Предвиждат се краят на Европейския съюз, спиране на глобализацията и дори свършека на света. И то само защото в Белия дом е влязъл шумен екстроверт, който не се придържа към обществените норми. До къде сме стигнали, щом в днешно време скандалното е консерватизмът. Всички политически и икономически институции избраха да изхвърлят на боклука остатъците от достойнството си и да се сгърчат от страх, че великият демократичен либерален обществен ред може да се срути.
… Само това не!…
Междувременно САЩ се опитва да ни накара да повярваме, че наистина проповядва разединение. Строят се стени, забранява се имиграцията, прекъсват се споразумения за свободна търговия. Това шега ли трябва да бъде? Кой по-точно очакват да се хване? Освен всички, разбира се.
Отнеми на хората някое от любимите им „права” и те ще се молят да им го върнеш. Ще осъзнаят колко им е важно и ще се съгласят на всякакви отстъпки, за да си го получат обратно. След като вече отдавна се отказаха от свободата и честта си, сега ще дадат и последните си запаси от разум.
Най-сигурният начин да обединиш хората е като ги заплашваш открито. Да, първоначално пропагандата ще има ефект, точно защото е модерна. Но съвсем скоро хората ще възстанат в името на добруването на обществото и тогава всяка форма на разединение и независимост ще стане табу.
И така… Да предположим, че очакванията се сбъднат. Ще строим стени, ще се изолираме и ще воюваме. И това само по себе си ще е нов рекорд по чудовищност в историята, защото човечеството за пореден път няма да си е научило урока. Но какво ще стане след 50 години, когато ще разрушаваме стените, ще си подаваме ръце и ще се обединим напълно, изцяло, завинаги? Точно така, тогава наистина ще настъпи краят на света.
