В „Отнесени от вихъра” всички герои участваха в състезанието „Най-голямо нищожество”. Четиримата главни герои се надпреварваха да бъдат все по-низки и отблъскващи, но създадоха напълно съвършен роман. Борбата беше успорвана, но местата вече са раздадени. Ето ги и тях:

 

1. Рет Бътлър – страхливец, слабак, арогантен, повърхностен, безчестен. Рет е безспорният победител. Той познаваше само една посока – надолу. В началото имахме време да се наситим на лигавенето му, докато той плаваше на блатното равнище – нито твърде противен, но в никакъв случай не и чудесен. Не го обвинявам за това, че не му пукаше за войната. Не на всеки трябва да му пука. И беше прав, че другите бяха глупаци. Но те бяха достойни глупаци, а той пропускаше това.

Докато Рет отричаше ценностите на южняците, той бе просто дразнещ. Трагедията дойде после. Внезапно Рет се сети, че всъщност му пука за Конфедерацията. И пълното дъно бе ударено. Що за човек може да е достатъчно безсрамен да отиде да се бие във война, която е отхвърлял и на която се е подигравал? Когато си осквернил едно нещо и после осъзнаеш съвършенството му, нямаш право да го опозориш с присъединяването си към него. Нима Рет си мислеше, че има право да застане редом до тези, които години наред бяха умирали за каузата. Осем месеца. Толкова време отдели той на сраженията. Къде беше той, когато Дарси имаше нужда от обувки, когато Стюърт и Брент загинаха на бойното поле, когато Ашли бе пленен, когато Фил умря? Да, Рет също проявяваше смелост при контрабандата и дори беше полезен. Но на него не му пукаше. И нямаше право да претендира по-късно, че е бил един от воините на Конфедерацията. Решението му да се включи в битката беше не обрат, а поредното му неуважение към Юга.

Трябва да се отбележи и кога точно Рет реши да се присъедини към армията. Той прецени, че е логично три безпомощни жени, едно дете, едно новородено и един болен кон да оцелеят сред ужаса на отстъплението. Доводът му беше просто, че на него така му е угодно и Скарлет ще се справи. Това, че тя се справи и никой от тях не умря през тази нощ, бе чист късмет. То не променя безотговорността на Рет. Той опита да поправи предателството си към Юга с предателство към Скарлет.

Рет се присмиваше на жените за това, че следват обществените модели, и харесваше Скарлет, защото единствена бе успяла да възстане срещу стереотипа на крехка и безполезна южняшка дама. И въпреки това, той я обвини в това, че има характер и гордост. Посъветва я да не гледа мъжете все едно ги предизвиква на дуел, а да стои кротка и хрисима с наведена глава. Един мъж със себеуважение никога не би забелязал жена, която не е готова да го победи в дуел. Когато бе в затвора, Рет отказа да се ожени за Скарлет, след като видя ръцете ѝ. Нейните груби, ожулени, кървели от работа ръце. Ако в нея имаше само едно нещо достойно за обичане в онзи момент, това щяха да са именно тези ръце.

След това Рет продължи разследванията си в сферата на низостта, този път достигайки поддънието. Той бе приемлив единствено, когато спаси членовете на Ку-Клукс-Клан от янките, но това не беше нищо повече от вземане на правилното решение и в никакъв случай не може да компенсира постъпките от миналото и от бъдещето му.

На Рет не му пукаше за южняците и по отношение на тях беше само противен. Но по отношение на хората, които твърдеше, че обича, беше пълно нищожество. Рет обичаше Бони. И за това я превърна в разглезено, безчувствено, егоистично малко момиченце без никаква представа за реалността. Да, Бони беше чудесна. Но само защото беше на четири. В що за чудовище щеше да се превърне това дете?

Рет искаше Бони да бъде приета в същото това общество, което той бе отхвърлял и презирал през целия си живот. Искаше тя да бъде част от конфедератите, които според него бяха глупаци и наивници. Рет виждаше южняшкото общество като долна помия за самия себе си, но като желана цел за дъщеря си. Не искам да правя класация за кой е най-обидно това – за Рет, за Бони или за южняците. В крайна сметка, Рет уби Бони с безхарактерността и слабостта си. Неспособността да кажеш „не” не води до нищо друго, освен до смърт.

Най-долната точка, до която Рет слезе, беше моментът, в който каза, на Скарлет, че може да има късмета да пометне. Нямаше значение дали на Скарлет ѝ пукаше за детето. Дори тя да не го искаше, Рет не можеше да каже това, защото на него му пукаше. Той опорочи себе си, достойнството си, децата си, Скарлет и чувствата си. С едно изречение Рет се отказа от всичко, което е, и от всичко, което уж обича. Това изречение също не можеше да доведе до нищо друго освен до смърт.

Рет трябваше да е енергичен, храбър, предизвикващ живота на дуели и триумфуращ със способността си да живее дори и в най-трудните моменти. А всъщност бе просто обикновен страхливец. Накрая обясни, че всичко, което е направил, е било от любов към Скарлет. Не му повярвах. Любовта не води до страх, преструвки, предателства, отричане от себе си и безсмислено унищожение.

 

2. Ашли Уилкс – безполезен, некадърен, слаб, глупав, напълно безхарактерен. Това да бъде пълно нищожество не му стигна да спечели състезанието. Ашли, който уж беше възвишен, имаше чест и се интересуваше от литература, музика и философия – се оказа способен да бъде само ехо на величието на други хора. Той самият не беше способен да създава и да гради.

Ашли беше обида за думата чест. Да участваш във война като един вече победен воин не е чест. Да се присъединиш към Ку-Клукс-Клан, когато това е отричане на аз-а ти, не е чест. Да предаваш жена си дори само в мислите си, не е чест.

В нито един момент, когато обстоятелствата го изискваха, Ашли не успя да заеме позиция. Той пусна Скарлет да отиде в Атланта да намери пари, въпреки че подозираше как точно тя смята да го направи. Когато трябваше да вземе живота си в свои ръце, той остави две ревящи жени да определят съдбата му. Когато бе хванат да се прегръща със Скарлет, той не защити нито себе си, нито нея, а се скри зад полата на Мелани.

Ашли не беше пригоден за новата епоха. В това няма нищо лошо. Има хора, които са създадени за спокойни времена и е логично да не могат да оцелеят в условията на хаос и сериозна конкуренция. Но Ашли остави новият ред да изпие бавно целия живот от него, без да се съпротивлява или поне да умре достойно. Той се превърна в сянка, непрестанно жалееща за миналото и без надежда за бъдеще.

Ашли обаче беше най-трагичният герой в книгата. Той имаше нещастието да бъде обичан от две безкрайно тъпи жени. Когато Скарлет и Мелани взеха решението той да стане управител на дъскорезницата в Атланта, те го убиха. Те смачкаха достойнството му, стъпкаха волята му и завинаги умъртвиха душата му. А дори не го разбраха. Ашли се превърна в мъртвец обречен да броди против волята си в земята на живите. Човек умира, когато всяка възможност да се грижи сам за себе си му е отнета и е оставен единствено на загрижеността на другите.

Ашли имаше и възвишен аспект. Стремежът му към красота, проявените способности във войната, лидерските му качества и ценностите му са само причини за съжаление, че той не можа да ги развие. Той беше твърде слаб и безхарактерен, за да спаси красивото в себе си, и не заслужава съчувствие. В идеологически план Ашли бе прав за много неща – не на войната, не на Ку-Клукс-Клан, не на използването на затворници в дъскорезницата. Но да на какво? На бездейното съществуване, което никога няма да доведе до прогрес? Да не си съгласен с грешното не е достатъчно. Трябва да създаваш правилност.

 

3. Скарлет О’Хара – повърхностна, самовлюбена, празноглава, безсърдечна, алчна. Скарлет триумфира като личност, защото реши да покори света, вместо да позволи той да убие нея. Адаптирай се и оцелявай – това бе нейната стратегия и тя я изпълняваше безгрешно. Тя реши да бъде повелител на съдбата си и действията ѝ бяха удоволствие за проследяване. Сред най-големите трудности, тя вдигаше глава, изостряше нокти и атакуваше. И затова заслужаваше всичките си победи. Но тогава тя печелеше – и трагедията започваше. Скарлет винаги беше лъвица в калта и червей на трона.

Скарлет бе лигава глупачка, която не можеше да види нито една истина, понеже беше твърде заслепена от образа си в огледалото. Но тогава войната дойде и тя се превърна в свръхчовек. Янките идат – това беше изречението, което отравяше със страх кръвта и прокарваше тръпки през костите. Скарлет го чу милион пъти в главата си, но не му обърна внимание. Тя остана в Атланата и помогна на Мелани да роди, въпреки че не се налагаше. За нея беше естествено да избяга, това нямаше да е отстъпление от ценностите ѝ и никой нямаше да може да я вини. Но Скарлет избра любовта и доброто в момента, в който това имаше значение. И това бе достатъчно.

С неимоверни усилия Скарлет премина през отстъплението, спасявайки няколко човека. Единственото, което я теглеше напред, бе мисълта за Тара. И когато стигна там, илюзията свърши. Тя нямаше дома, майката, бащата, робите и реалността на миналото. Имаше само себе си и собствената си безнадежност. Скарлет беше съвършена, когато плака зад сградите за памука. Сама, загубила света си, беззащитна, смачкана, срината до земята. Но тя откри силата на тази земя в самата себе си и се въздигна. Скарлет стана господарката на Тара, не защото я притежаваше по закон, а защото ѝ отдаде сърцето си. И беше ясно, че не позволи на никого да ѝ я отнеме. Тара заслужаваше всяка жертва. Но тъй като всяко унижение на Скарлет беше в нейно име, то се превръщаше във възвишена добродетел.

Застрелването на войника беше хладнокръвно и машинално. Той бе натрапник в нейната Тара, враг дошъл да отнеме още малко от нищото ѝ, този човек автоматично получи смъртна присъда. По-важна беше сцената с групата янки. Вместо с пистолет, този път Скарлет се отбранява само с гордост. Жената, стояща напълно уязвима на стълбите с дете, криещо се зад полата ѝ, и с бебе в ръце, беше всемогъщ свръхчовек. Под нея, янките с броя си, оръжията си и властта си бяха безсилни червеи. Скарлет запази достойнството си и благодарение на това не загуби нито сабята, нито Тара.

Решението да се ожени за Франк беше неприятно, но единственото възможно. Тара трябваше да оцелее и това беше по-важно от лигавенето на Сюелин. Управлението на дъскорезниците също не беше въпрос, който да се съди по оста морално-неморално. Ако това да искаш да живееш е неморално, то всички трябва да бъдат такива. Трябва да отбележа, че Скарлет постигна забележително съвършенство, когато криеше бременността си от Рет. Ако не беше повърнала, той никога нямаше да се досети.

По-нататък Скарлет продължи със старите си навици. Във всеки благоприятен аспект от живота ѝ, тя беше пълно нищожество. Влаченето на северняците, фукането с новата къща, воденето на съвсем безсмислен живот – всичко това е историята на един герой, който не заслужава коментар. Използването на затворниците в дъскорезниците беше отвъд границите на чудовищността. За такова нещо няма прошка, но това, което спаси Скарлет бе, че тя не се нуждаеше от нея. Но тогава идваха трудните моменти – смъртта на Джералд, предателството на Сюелин, обидите към чичо Питър, смъртта на Франк. И Скарлет пак заставаше силна и непоклатима по свой собствен начин, който заслужава уважение.

В отношенията между Скарлет и Рет ключовият момент бе, когато тя осъзна, че иска детето им и че може да го обича. Гордостта и правилността отново се сблъскаха в битка, чиято арена може да им предложи единствено душата на Скарлет. Но после Рет се върна и хвърли в лицето ѝ единствено грозота. Двамата продължиха по старому, разминавайки се между различни илюзии за любов.

Но по-интересна бе връзката на Скарлет с Ашли. Скарлет е разглезено богаташко момиче, което мисли само за пари, рокли и ухажване. И в същото време тя изпитва платоническа и безкрайно предана обич към Ашли. Да, тя в нито един момент не осъзнаваше какъв е той. Но в отдадеността ѝ, верността ѝ и грижата ѝ за Ашли имаше нещо твърде красиво, за да не бъде истинско. Тя бе избрала неудобната любов, вместо да се задоволи с това да върти Стюърт или Брент на пръста си или да харчи парите на Рет. Тя се изправи пред най-големите си страхове и се пребори с най-големите си недостатъци, само защото беше дала дума на Ашли. Това не беше обикновен каприз и чувствата ѝ се запазиха повече от десет години. Единственото, което спря любовта на Скарлет, бе реалността. Но твърдението, че реалността е по-силна от любовта не е вярно. Скарлет пропадна напълно в последните си два разговора с Ашли и Рет, но за неин късмет книгата беше свършила в предишната сцена.

След като видя Ашли истински за първи път, тя имаше две опции. Да признае, че любовта ѝ не е такава, каквато си я е представяла, но да осъзнае че е там, по-силна от всякога и надвила реалността. Или да се отрече от себе си и от движещата си сила през целия си живот и да се втурне към Рет. По неизвестна причина, тя избра второто.

 

4. Мелани Уилкс – слаба, безпомощна, тъпа, незначителна, лигава, наивна, безполезна, без представа за истината, неспособна да види реалността, отчайващо, непоносимо уязвима. И не на последно място, абсолютно съвършена. Мелани е парцал, но е парцал изтъкан с една желязна нишка в себе си.

Тази жена беше неизразимо тъпа. Всяко нейно съждение за Скарлет беше напълно грешно. Тя винаги обясняваше действията ѝ с възвишени подбуди. А ако някой ѝ беше казал защо Скарлет даде пръстена на Чарлс или защо остана с нея при раждането на Бо… тя нямаше да му повярва. Когато всички ѝ казаха, че има нещо между Ашли и Скарлет, тя не го прие. Тя виждаше доблест и чест в Рет, въпреки че той изобщо не притежаваше тези качества. Мелани вярваше в безброй лъжи дори когато истината беше точно пред очите ѝ. Реалността, в която живееше, беше толкова различна от истинската, че можеш само да я уважиш за това, че я запази. Нейната реалност се оказа по-силна от обективната реалност. Ето защо нейните вярвания бяха по-важни от действителността.

Но трябва да се запитаме какво толкова лошо има в това някой да бъде глупав. По принцип нищо. Само че глупостта на Мелани не беше безвредна. Тя се разрасна дотолкова, че се превърна в убиец. Първата жертва бе Джералд. Ако мис Мели беше направила нещо друго освен да плаче в стаята си, докато Сюелин го водеше при янките, той може би нямаше да умре. Но Мелани просто не беше успяла да допусне, че Сюелин е сериозна в намеренията си. А това бе едва началото. Ашли никога нямаше да се захване с дъскорезницата, ако Мелани не беше настояла. Тя не видя нито мотивите на Скарлет, нито последиците за съпруга си. Така тя унищожи човека, когото най-много обичаше на света.

За Мелани добрите хора бяха тези, които помагаха на нея и семейството ѝ и точка. Тя не беше в състояние да види по-голямата картина. Тя беше съвършена, когато прие Бел Уотлинг и Арчи. Но не може да се твърди, че това бе в резултат на „способността ѝ да вижда доброто в хората“, тъй като тя смяташе всеки за добър, стига да не заплашва пряко близките ѝ. Благосклонността ѝ към отритнатите от обществото не беше нищо друго освен безгранична наивност. Неспособността ѝ да вижда негативното обаче беше проблем. Няма нищо грешно в това да обичаш хора като Скарлет и Рет, но трябва да си наясно, че те са бездушни лицемери, търсещи само лична изгода.

И въпреки всичко, у Мелани имаше една несломима сила, която покоряваше всичко по пътя си. В името на обичта си, Мелани беше готова да се изправи както срещу злото, така и срещу всяко недостойно добро. Мелани щеше да повали северняка със сабята само защото той бе дръзнал да заплаши семейството ѝ. Тя имаше смелостта да застане и срещу своите, когато техните добродетели, благородство и морал, не покриваха собствените ѝ стандарти. Мелани нито веднъж не се отказа от себе си и от тези, които обичаше. Войната, която унищожи всичко от външния свят, не засегна вътрешния ѝ свят. Стоманената крехкост повали обикновената сила, а непоколебимата вяра срути всяка посредствена истина.

Силата на Мелани си пролича в това, че тя беше напълно себе си, до последния момент. Решението ѝ да забременее отново е най-ясният израз на същността ѝ. То показваше нейната безкрайна наивност и глупост, защото тя наистина си бе повярвала, че всичко ще бъде наред. Но това да има дете беше най-важното нещо в живота ѝ и тя нямаше как да не го последва. Тя даде живота си в името на това да е себе си и това е най-достойното нещо, което можеше да направи.

 

След като видяхме челните места, трябва да обърнем внимание и на другите герои, които се класираха в конкурса. Ето ги и тях: южняците, янките, негрите.

Южняците бяха потресаващо противни с тяхната изкуственост, предвзетост и извратен морален кодекс. Да носиш разголена рокля сутрин е по-добре отколкото да ядеш у съседите. Белите господари не могат да критикуват негрите за нападките срещу тях, защото това би доказало, че им обръщат внимание. Жената трябва да е по-глупава от мъжа си, а, ако не е, трябва да прикрива ума си. Честото припадане е силно препоръчително, защото е израз на женственост. И така нататък. Южняците бяха пълни жалкари, но бяха достойни в жалкостта си. Те защитиха своя начин на живот и понесоха краха му с гордо вдигната глава. Така наречените освободители се загубиха в блясъка на гордостта на Юга.

Янките бяха тръгнали на освободителна война, а се превърнаха в жалки мародери, които разграбваха всичко по пътя си. Да, имало е двама-трима, които са започнали войната с висши цели. Но участниците в нея бяха дребни бандити, незаслужаващи да докоснат семейните реликви на Юга с мръсните си, алчни пръсти. Накрая самите те унижиха негрите много повече, отколкото някой робовладелец би успял.

Негрите бяха в центъра на цялата война, но не заеха позиция в нея. На тях не им пукаше, че някой идва да ги освободи и не помогнаха на северняците. Нито пък им пукаше, че избиват господарите им и не помогнаха на южняците. За тях свободата беше да взимат пари, които не им принадлежат, и да нападат белите жени. Външен освободител не може да помогне на този, който в съзнанието си е все още роб.

 

Има и няколко героя, които заслужават специално поименно споменаване в конкурса за нищожества: Сюелин, Чарлс, Франк, леля Пити, Индия Уилкс, Приси, Джонас Уилкерсън, Еми Слатъри, Джони Галахър, Бел Уотлинг, Хъни Уилкс, Алекс Фонтейн, мисис Тарлтън.

Хора, които не се класираха в състезанието: Елен, Мами, Джералд , Арчи, Уил Бентийн.