„Отнесени от вихъра” е роман за безграничното величие на любовта и върховната мощ на красотата. В него участват две могъщи жени. Скарлет О’Хара, сред суетата и глупостта си, спаси любовта и я пренесе в епоха, където вече нямаше място за нея. Мелани Хамилтън-Уилкс  посрещна целият ужас на войната с крехкото си тяло и го отрази като благородство и милосърдие. Скарлет беше порой, бързащ да се освободи от облака си. Мелани беше роса галеща тревата и кротко чакаща утрото.  Двете създадоха потоп, който удави новия свят в красотата си. Обичта между Скарлет и Мелани беше централната любовна история в романа.

Мелани обичаше Скарлет заради една илюзия. Тя вярваше, че Скарлет е великодушна и щедра. Че ѝ помогна да роди в Атланта, защото бяха приятелки и роднини. Че наистина страдаше за Чарлс. Но в тази огромна лъжа, любовта ѝ беше повече от истинска.

Мелани беше единствената млада жена, способна да обича Скарлет. Тя не беше като другите, които ѝ завиждаха за красотата ѝ, ревнуваха възлюбените си от нея, или се възмущаваха от надменността ѝ. Мелани единствена беше достатъчно уверена, за да не се чувства застрашена от хубостта и блясъка на Скарлет. Тя беше напълно сигурна в своето всичко – любовта към семейството си към родината си.

Вярата на Мелани в загрижеността и лоялността на Скарлет към нея беше оправдана. Да, при раждането на Бо в Атланта не беше. Но в края на книгата със сигурност. Любовта на Мелани не беше обективния отговор на вече случилите се събития от миналото, но тя създаваше нова реалност и оформи бъдещето. С чувствата си Мелани превърна Скарлет в човека, когото беше обикнала.

Вместо суетата и подлостта, Мелани избра за приоритет силата и смелостта в характера на Скарлет. Тя виждаше силата в крехката ѝ фигура и решителността в прикрития ѝ поглед. Мелани се погрижи тези неща никога да не изчезнат.

Мелани отрече цялото общество заради Скарлет. Тя беше светицата сред южняците, тъй като отговаряше на всичките им ценности. Само че те не достигнаха до нейните. Мелани беше единствената с достатъчно въображение да постави себе си и Скарлет от една и съща страна на везната. Това бе достатъчно да срути баланса на целия свят.

Мелани винаги беше там за Скарлет. Тя даваше последните си сили за Тара, за да облекчи поне малко товара ѝ. Тя не се поколеба да я удари с всичка сила по време на пожара, а после потуши огъня сама. Тя дори ѝ принесе съпруга си в жертва, когато Скарлет поиска двамата да останат при нея в Атланта. Любовта на Мелани наистина беше наказанието на Скарлет, но също ѝ нейното спасение.

Скарлет обикна Мелани, въпреки че тя ѝ беше най-неудобният човек в света. Тя бе жената, която бе омъжена за нейната свята любов. На нея ѝ се полагаше да гали косите му, да държи ръката му и да си ляга до него всяка вечер. Тя бе причината Скарлет да няма единственият мъж, когото искаше истински. Но това не беше всичко. Скарлет дори не можеше да види в нея достоен противник за сърцето на Ашли. Тя не беше красива, не носеше модерни дрехи и сякаш нарочно се опитваше да бъде най-обикновена. Това състезание не беше честно в света на Скарлет О’Хара.

На подсъзнателно ниво, Скарлет започна да осъзнава силата и достойнството на Мелани още след бягството от Атланта. Но Скарлет имаше твърде малко ум и твърде много гордост, за да си го признае. Почти до края Скарлет продължи да се оплаква от липсата на меркантилност и суета в Мелани. Но то винаги беше с неприязън, защото тя осъзнаваше съвършенстовото ѝ, въпреки че Мелани не споделяше никоя от нейните ценности.

Скарлет обичаше Мелани, защото тя беше там. Да, присъствието и винаги беше почти невидимо, но тя никога не отсъпи от първите редици на битката. Скарлет бе носила света на раменете си, докато Юга се срутваше. Но всеки път, когато самата Скарлет беше напът да рухне, Мелани беше там, за да я задържи на крака. Мелани спаси живота ѝ и имението ѝ в пожара. По-късно спаси и репутацията ѝ по време на партито за рожденния ден на Ашли. В този ден Скарлет осъзнаваше, че е изцяло зависима от Мелани, и ѝ се довери напълно. Скарлет вече знаеше, че само Мели е достатъчно силна да извади на показ блясъка ѝ сред цялата мръсотия събрала се по образа ѝ в обществото.

Следвоенната реалност беше свят, в който нямаше твърде много логика за Скарлет. Ашли, Рет, северняците, дъскорезниците, Франк – нищо от действителността не отговаряше на нейните крехки морални представи. В този сив хаос, само Мелани стоеше непокътната. Тя беше единственият човек оцелял от войната в пълния смисъл. Нейната съвършена простота, безпределна добрина и вечна вярност бяха единственото стабилно нещо останало сред падащите от небето отломки на отиващ си свят. Скарлет можеше да види това и имаше нужда от този последен стълб на сигурността.

Скарлет осъзна напълно чувствата си към Мелани, чак когато тя умираше. Двете имаха само няколко минути на споделена осъзната любов. Но това бе напълно достатъчно. Тази обич пробуди свръхчовека в Скарлет за пореден път. Сдържаните ѝ сълзи бяха достатъчни, за да отмият цялата ѝ низост събрала се след брака с Рет. Скарлет срещна в очите най-трудната си любов, а после видя как тези очи се затварят. Този момент можеше да ѝ даде сили само за край или за истински живот.

Отнесени от вихъра – съвършенство, изтъкано от четири нищожества Романтичната любов на Скарлет О’Хара – Рет Бътлър или Ашли Уилкс? До Скарлет О’Хара