Оплакването от политиците е любимото хоби на хората навсякъде по света. Вечно недоволство от управляващите, непрестанно мрънкане и възмущение. Но въпреки това хората продължават да се концентрират върху недостатъците на конкретните правителства, които всъщност са неизбежния краен резултат, получен от грешна формула. Светът очаква да се появят стойностни политици, които да оправят проблемите му. Но стойностен политик не може да съществува, тъй като предпоставките в политиката предполагат точно обратното.

Неправилните предпоставки засягат както политическите лидери, така и останалите хора.  Относно управляващите, основните грешки са две.

Първата е, че главното условие за това някой да бъде политик,  е неговото желание да стане такъв. Той трябва да вярва в Системата и да иска да се издигне към върха ѝ. Да иска да управлява живота на другите, да властва над тях и да определя правилата, които ограничават същността им. В същото време от него се очаква да бъде достоен човек с много положителни качества. Само че достойният човек не желае да властва. Той няма никаква мотивация да яхне политическата система, защото тя е върховно унижение за всеки, притежаващ достойнство. Личността не желае да управлява останалите и следователно нито една личност не би желала да стане политик. Но червеят го желае. Единствено слабия, безпомощния, жалкия човек би се стремил към подобна позиция. Само той има нужда от одобрението на другите, от изкуствената сила, която ще му бъде дадена на готово, защото не може да си я спечели сам. Който иска да властва над хората, е нищожество.  Следователно желанието за политическа власт противоречи на качествата на личността във всяко едно отношение.

Грешка номер две. От политическия лидер се очаква да служи на народа. Още от древността проповедниците на сивотата и мъглявото съскат за служба в името на другите. Философите на колективизма и свещениците са държали човечество в робство в продължение на столетия, повтаряйки все същата формула. Себеотрицание. Служба на обществото. Саможертва. Тази мантра повтарят и съвременните демократи. Е, Сократ умря, а Средните векове свършиха. Крайно време е някой да го забележи. Живо човешко същество никога не би пожелало да служи на другите. И след като от политика се очаква да желае това, от него се очаква да не бъде човек. В същността си, политиката изисква светът да бъде заробен от не-хора, които нищо не искат за себе си, а просто желаят да видя трупа на човечеството напълно бездиханен.

Колко извратен трябва да си, за да желаеш да си роб? И то не роб на някого, а на никого. Роб на масите, на безплодните тълпи, на празното пространство. Наистина ли се очаква от създание, което се стреми към това, да бъде достойна личност? Очаква ли се от същество, чиято цел е да задоволява нуждите на обществото, да бъде нещо различно освен грешка на природата? Следвайки принципите на политиката, хората изискват да бъдат управлявани от не-хора. И точно това получават.

Да видим обаче и как политиката разглежда обществото. Тук нещата са също толкова страшни. Тъй като основополагащата идея в политическата система е наличието на желаещи да властват, другата основна величина автоматично става наличието на желаещи да се влачат. Приема се, че хората искат да бъдат управлявани. Че им харесва друг да определя законите, според които ще живеят. Друг да им казва кое е правилно. Че одобряват да бъдат кукли на конци в чуждо представление. Но ако хората са живи, те никога няма да поискат това. Всеки жив човек знае, че има само един начин да се живее истински – абсолютно самоуправление. И точно поради тази причина политиката се е подсигурила, че живи хора няма да има.

Може би политиката би могла да проработи в друг свят и за други същества. Но за нас, хората, тя не може да бъде нещо различно от отрова. Политическата система разделя света на властващи и служещи, които са едновременно и на двете позиции. Така всеки служи на останалите. Но същността на човека не е да бъде роб. Същността на човека е да бъде свободен. Политиката обявява война на тази същност. През вековете тя е изградила структура, която поставя обществото на върха, а личността на дъното. Структура, която съществува единствено благодарение на това, че човекът се е отрекъл от собствената си природа.

Разбира се, историята е показала, че понякога свръхчовека също се оказва в политическата сфера. Но тези свръххора са философи със светска власт, а не политици.  Техните постижения са се реализирали въпреки Системата, а не благодарение на нея. Затова и тя е бързала да ги унищожи.

Политиците са продукт. Те са единствения възможен отговор на уравнение, което задава служенето като основна ценност. Те са само метод за отвличане на вниманието от факта, че предпоставките на политиката са изначално грешни и тя изобщо не би трябвало да съществува.
Политиката иска свят, в който на трона стои роб лишен от индивидуалност и очаква всички останали да се подчиняват на безсмислиците му. Тук обстойна проверка на предпоставките дори не е необходима. Достатъчен е само един бърз поглед.

Следващата еволюционна стъпка пред човека – Развиването на гръбнак Национализъм и протекционизъм. Що за шега? Сериозно ли гласувате?