Обществото е Бог
Господството на религиите отмина. В момента сме под диктатурата на общественото мнение. Всичко на земята ще се решава от всевластния колектив.
Всяко действие и събитие винаги се преценява според това как то влияе на обществото. Човекът не може да следва мечтите си, а трябва да служи на обществените интереси. Научните изобретения не трябва да се правят в името на гения, а в полза на обществото. Произведенията на изкуството не трябва да се създават в името на красотата, а за да защитават ценностите на обществото. Престъпниците се съдят според моралния кодекс на обществото, а не според този на пряко засегнатите. Затворниците изплащат дълга си към обществото, а не към жертвата или към себе си.
Отделният човек прекарва дните си в това да се прекланя пред обществото. Той го е обявил за свой върховен господар и върховен съдник.
Обществото решава всичко. Не можеш да се се обличаш с какво си поискаш, защото не е прието. Не можеш да си танцуваш по улицата, защото не е прието. Не можеш да бъдеш фашист, защото това не е водещата идеология на обществото. В миналото пък е било задължително да си фашист, защото тогава това е била водещата идеология в обществото.
Всяка мисъл на обикновения човек е подчинена на религията на колектива. Ако му кажат да мрази негрите, той ги мрази. Ако му кажат да обича негрите, той ги обича. Ако му кажат, че Земята е плоска, той го вярва. Ако му кажат, че Дядо Коледа е жена, той отново го вярва. Днешният човек се въприема за част от масата на слабите и знае, че единственият му шанс за оцеляване да мисли точно като другите. Обществото, като един великодушен и щедър господар, е готово да даде храна, пари, подслон и утеха на този, които му се закълне във вечна вярност. Но то ще хвърля мълнии по еретиците.
Съвременният човек е благодарен на обществото за това, че го защитава. Той се моли всяка вечер обществото да въведе достатъчно закони и да пусне достатъчно полицаи, които да го спасят от страховете му. Подсъзнателно той разбира, че не е достатъчно силен да оцелее сам, затова трябва да се закрепи към този риф от мъртви корали и да остане там завинаги.
И като един примитивен фанатик, съвременният човек принася жертви на обществото. Първо, той му дава разума си, като отказва да мисли сам за себе си и да разсъждава критично и оставя това на премъдрия колектив. После, той жертва достойнството си в името на сигурността на обществото. Той се съгласява да бъде наблюдаван от 300 камери на ден и да бъде претърсван като долна отрепка със и без повод, само за да спи съседката спокойно нощем. Накрая, неизбежно той се отказва и от целия си живот и се превръща в съсухрена безмозъчна черупка.
Обществото съди и осъжда. То също създава адове за грешниците, само че не чака до смъртта им, за да ги прати там. Първият ад се нарича затвор. Всеки, който е нарушил повелите на обществото отива там. Собствената воля е най-голямото престъпление и тя се наказва най-жестоко. Но има и друг ад. Този, в който си привидно на свобода, но в който всъщност си в клетка от безпомощни ръце, носиш окови с тежестта на чуждото примирение и си измъчван от овчедушните погледи на всички около теб.
Решенията на обществото се базират на два фактора: нужди и страх.
Едната от основните нужди на обществото са ресурси за експоненциално разтящото население. В резултат на това, богатството под всякаква форма се иззема от силните и се дава равномерно на незаслужилите. Втората е сигурност за поклонниците. Ето защо сега се налага мир, който не е породен не от това, че всички са силни и могат да се справят сами без да нападат другите, а от това, че всички са прекалено слаби за да нападнат когото и да е.
Единственият страх на обществото е Индивидуалната Личност. Тя може да мисли сама за себе си и да открива кое е правилно и грешно. Още по-лошото е, че тя може сама да създава правилно и грешно. Тя може да оцелява сама и няма намерение да плаща за дундуркане с жизнените си сили. Тя обича неизвестното и е готова да счупи хармонията на битието на парчета, само за да види как светлината ще се пречупи през тях.
По тези две причини бъдещето ще бъде градено без свободомислещи индивиди в името на сигурността и удобството на разрастващата се еднородна тълпа.
Съвременният морален кодекс защитава добруването на обществото, но не и тези на личността и на човечеството. Обществото ще унищожи личността в краткосрочен план и човечеството в дългосрочен. Човекът с индивидуалност е вече мъчен, потискан и заглушаван. Но след като той е единственият, който може да създава, човечеството е обречено без него.
Днес Обществото е Бог. То има всевластието да разполага с човешкия живот според капризите си и да раздава присъди както намери за добре. То изсмуква остатъците от живината на всичките си членове, за да расте като огромен разплут октопод. А дали ще победи, зависи от личността.
