Долу бог! Да живее Човекът!
Това не е моят лозунг. Аз отдавна съм преминал отвъд ограниченията и лъжите на религията. Аз знам, че Бог е мъртъв. Аз знам, че светът принадлежи на Свръхчовека. Не, това не е моят лозунг. Но би трябвало да бъде вашият.
От всички хора по света най-ниско мнение за религиите трябва да имате вие, които сте религиозни.
Първо на вас отдавна трябва да ви е прилошало от скука. Съгласете се, че да предъвкваш все един и същи текст в продължение на хилядолетия, си е доста отегчително. Барем да го бяхте разбрали, ами то и това не е станало. Хората го наизустяват, после децата им, после внуците им и техните внуци и така стотици поколения наред. А на всичкото отгоре, текстът дори не е добър. Библията е написана зле. Факт. Сюжетът е бавен и блудкав. В него няма логика и единственото на което разчита, за да задържи интереса на читателя, е репутацията му на свещенно писание. Героите са повърхностни и зле скицирани. Ако свещенните книги трябваше да се публикуват в условията на конкуренция, те никога нямаше да достигнат пазара в този си вид. Просто са прекалено посредствени.
Освен това религиите би следвало да проявят благоразумието да се преструват, че съответната свещенна книга е писана от бога, който възхвалява. Това би им дало известно предимство. За съжаление хората са се оказали толкова тъпи, че такава манипулация е била напълно излишна. Всички знаят, че текстовете са писани от шепа бездарни маниаци, които са изказали желанието си за власт под формата на измислици, лошо замаскирани като послания с висше. Дърво с греховни ябълки, Содом и Гомор, потопи, ковчези и всякакви други истории. Не може някой да е толкова глупав, че да смята, че те наистина са се случили. Със същия успех човек може да вярва в Хари Потър или в Червената шапчица. „И тогава горящият храст каза: Шапката ти ще бъде червена. И така беше.“
Религиите са лишени както от разум, така и от душа и все пак има хора, които приемат посланията им за истинни. Но не там е страшното. Защото след като човек избере своята истина, възниква най-важният въпрос – какво смята да прави с нея.
Аз видях как Бог умря. Ходих на гроба му да оставя цветя. До него бе гроба на Сатаната, където оставих сълзите си. Сега Аз съм повелител на Вселената. Но ти не вярваш в това. За теб Бог е жив, както е бил винаги. Затова аз те питам. Защо се влачиш, човеко? Защо пълзиш в божиите крака, когато си роден да разбиваш вълните с дъха си и да държиш огньове между пръстите си? Защо търпиш друг да владее небето ти? Как приемаш един бог да заповядва на тебе, който си Човек? Не аз, а ти трябва да изкрещиш „Долу, бог! Да живее Човекът!“. Ти, който съществуваш според законите му, който вървиш срещу себе си, за да угаждаш на прищевките му. Ти, който смяташ, че той е по-силен от тебе и управлява живота ти. Ти трябва да си поискаш този живот обратно. Ти трябва да се изправиш лице в лице със своя бог, за да му покажеш, че той не е достоен за тебе. Да види той свободната ти воля и да замлъкне, осъзнал чие е бъдещето. Ти трябва да заппалиш райските градини, ти трябва да смразиш адските кошмари. Ти трябва да пребориш господаря си. Ти, който си последен негов роб, ще бъдеш последния му убиец.
Който вярва, че вселената му се владее от богове, той трябва да сложи край на царството им. Бунт срещу онези, които държат бич над човешките глави. Бунт срещу лъжците, които се крият сред милувки. Бунт на вярващите срещу вярата. Бунт в небесата. Бунт в сърцата. Бунт.
