Скарлет О’Хара.

Скарлет О’Хара е жената, в която се влюбих.

Мелани Уилкс.

Слабата, крехка, наивна женичка, която бе истински воин до последния си дъх. Мелани никога не разбра реалността около себе си. Тя нямаше способността да вижда света такъв, какъвто е, а дори и някога да го бе видяла, не би могла да го понесе. Но тя имаше силата да види своя собствен свят. За нея светът бе красиво, добро място, а хората имаха чисти сърца и правеха всичко с добри намерения. Но когато светът се превърна в грозно и зло място, а хората покрай нея станаха покварени, тя не се отказа от вярванията си.
 Мелани никога не проумя собствената си мощ. Тя бе плаха, несигурна, деликатна и твърде често откровено глупава. Но тя се превърна в свръхчовек. Мелани Уилкс създаде собствената си вселена. Тя вярваше, че реалността е светла и чиста и там, където стъпеше кракът ѝ, реалността ставаше такава. Мракът отстъпваше пред утринните лъчи, изстрели не успяваха да пробият аромата на пролетни цветове, демоните не можеха да съществуват там, където грееше душата на Мелани. Тази уязвима жена, която изглеждаше така, сякаш всеки миг ще се прекърши на вятъра, отмести цели планини с волята си. Тя успя да роди детето си и да надвие смъртта. Тя бе готова да се бие до последен дъх за Скарлет, едва държейки се на краката си. Тя изгаси пожара в Тара, напрягайки силите си до краен предел. Тя  участва в основаването на Ку-Клукс клан без колебание или страх.
Мелани Уилкс бе неподвластна на обществените повели. Тя следваше собствения си път и се изправи сама срещу всички, за да оставя цветя на гробовете на янките. Тук свръхчовека в нея заглуши всичко останало. Една любов към живота, която бе преминала отвъд всяка граница и бе успяла да достигне врага и да го приеме в обятията си.
Мелани живя, за да обича. Любовта ѝ към Скарлет беше величествено пътешествие, започващо от бъдещето. Мелани избра силата пред слабостта в Скарлет. И вместо да презира пороците ѝ, тя обикна достойнствата ѝ. Мелани не можа да разбере много от характера на Скарлет, но успя да види най-дълбоката ѝ същност. Тя знаеше, че каквото и да става, Скарлет е нейна сестра и тяхната любов ще победи всичко. И именно нейната увереност превърна онова, което в началото бе илюзия, в реалност.
Мелани бе опорния стълб в живота на Скарлет. Макар и в сянка, тя винаги стоеше неотлъчно до нея, готова да я предпази от отровните стрели с тялото си. Когато обществото отхвърли Скарлет, Мелани бе единствената, която застана на нейна страна. С това си решение тя разруши правилата, защото никой друг не би имал смелостта да постави Скарлет О’Хара и Мелани Уилкс една до друга. Представата за реалността се разпадна, а любовта помете всички ограничения.
В отношенията си с Ашли Мелани бе всеотдайна и изпълнена с обожание. Дори и в най-дребния жест с който докосваше ръкава му, се съдържаше абсолюта на искрената обич. Тяхната вселена бе наситена с мечти и нежни стихове, а във връзката им не съществуваха неразбирателства. В последните си мигове, Мелани продължаваше да мисли за него и искаше единствено той да бъде добре.
Мелани имаше поразителен ефект и върху всички останали. Рет Бътлър, Арчи, Бел Уотлинг. Тя успяваше да отключи доброто у всеки, който я познава. Топлината на Мелани разтопяваше и най-студените сърца и караше дори най-острите погледи да омекнат.
Мелани Уилкс  построи своята реалност и умря така, както бе живяла – вярна на собствените си ценности.

Ашли Уилкс.

Ашли имаше своите качества. Той бе умен, красив, начетен и с богато въображение. Той притежаваше гордост и изпитваше истинска любов. За съжаление обаче, почти през цялата книга той е мъртъв.
 По време на войната той се би дойстойно и остана да лежи в затвора, пазейки честта си. Но тази война му отне всичко. Дванайсетте дъба вече ги нямаше, светът му не съществуваше, мечтанията живот си бе отишъл завинаги. Ашли нямаше никаква причина да продължи напред, но все пак го направи. От там нататък мъките му само продължаваха. Той бе прокълнат да го обичат две велики глупави жени и това проклятие го довърши напълно. Сцената, в която Мелани и Скарлет го принудиха да отиде в Атланта, бе неговото ритуално убийство, а те дори не забелязаха. От този миг нататък, той бе вече само празна черупка.
Но Ашли е истинска душа. Той обичаше Скарлет и Мелани и познаваше природата им. Той разбираше, че Мелани е спътника му в живота. Че те са част от един свят, че могат заедно да се носят по спокойната езерна повърхност, като два бели оплака, слели дъха си. Той знаеше, че Скарлет е горски пожар и я обичаше именно заради това. Сцената, в която ѝ подаде топката червена пръст, е абсолют. Това бе неговото върховно разбиране към душата на любимата му. Неговата способност да даде на Скарлет силата, която той вече не притежаваше. Ашли умря като личност, но продължи да живее като идея, която изведе онези, които той обичаше, до самия им връх.

Рет Бътлър.

Мръсно долно нищожество. Трудно може да се намери по-точно определение за червея подвизаващ се под името Рет Бътлър. Едва ли може да се намери герой, който да е извършвал толкова много предателства спрямо себе си и спрямо всички останали.
Рет Бътлър заряза Скарлет на излизане от Атланта. Да видим колко предателства има тук. Към Скарлет, защото я изостави сама с болна жена, бебе и почти мъртъв кон и при това през нощта, докато наоколо върлуват янките. Това само по себе си е достатъчно да го превърне в тотална утрепка. Към себе си, защото се отрече от позицията си да не участва във войната. Той, който се бе подигравал на сражаващите се за Юга и който се бе надсмивал над идеите им за живота, сега щеше да се присъедини към тях. Разбира се, той направи това твърде късно, когато вече е напълно безмислено, за да е още по-жалък. Както ще видим след малко, да закъснява е още един от неговите навици. Към Юга, който първо беше изоставил, а сега се завръщаше към него, без да има право на това. И накрая към Мелани и Бо, които много харесваше и уважаваше, но също заряза да умрат, без дори да се престори, че му пука.

Рет не даде пари на Скарлет. В единствения момент, когато тя наистина имаше нужда от него, той реши да бъде напълно безполезен. Само за едно нещо го бива и той не можа да направи дори и това. Естествено, по-късно, когато тя вече нямаше нужда от парите му, той влезе в магазина на мъжа ѝ, готов да ѝ ги предостави. Вероятно притеснен, че не се е влачил достатъчно.

Той спаси мъжете от Ку-Клукс клан, но това само го направи още по-долен мизерник. Всъщност той целеше да ги унижи, а не да им помогне и за пореден път се вкопа в дъното.
Рет предложи брак на Скарлет. На този етап това вече можеше да се очаква. Все пак той многократно повтори, че не е мъж за брак и че никога не би се оженил, така че естествено, го направи. Някъде тук наивният читател би допуснал, че след като се е превърнал в безгръбначно, Рет трудно ще падне по-ниско. Всъщност обаче паденията тепърва предстоят.

Циничният Рет Бътлър, който се извисяваше над обществото и се надсмиваше над привичките им, реши да се влачи по корем като пребито псе, за да подобри репутацията на Бони. Мъжът, който ненавиждаше южняшкия свят, сега щеше да се отрече от всичките си вярвания, за да вкара дъщеря си в същия този свят, който мрази. Малоумие и чудовищна жалкарщина. И сякаш това не е достатъчно, той отново закъсня като пъплеща хлебарка, защото южняшко общество на практика вече нямаше.

Рет уби и двете си деца от безхарактерност. Дъщеря му бе убита от неговите лигавщини, а неспособността му да погледне реалността в очите доведе до смъртта на нероденото му бебе.

Но Рет не спря дотук. В последна сцена той намери време да отрече и последните две неща, които не бе успял да предаде – престорената си любов към Скарлет и омразата си към Ашли.

В живота на Рет Бътлър имаше трима важни герои и ще започнем ,както следва, с най-важния.

Ашли. Това е човекът, околко когото се върти света на Рет Бътлър. Рет непрестанно се сравнява с Ашли. Във всичко и навсякъде. Уж твърди, че го презира, но човек няма нуждата да се сравнява с онези, към които изпитва презрение. Рет постоянно мисли за Ашли и мислите му са така наситени, че не може да се въздържи да ги изкаже на глас. След като Скарлет е влюбена в Ашли е силно притеснително, че в разговорите ѝ с Рет, винаги той е този, който пръв заговаря за мистър Уилкс. Скарлет дори се стреми да отбягва темата, но за нейно нещастие, това е любимият въпрос за разискване на Рет. По всяка вероятност Рет е произнасял името на Ашли повече пъти, отколкото това на Скарлет. Накрая той дори се отказва от омразата си към него, което потвърждава неговата обсебеност. Но истински плашеща е сцената, в която прави предложение на Скарлет. Докато държи красива жена в ръцете си и я целува, той шепне името на Ашли. Радвам се, че Маргарет ни е спестила сексуалните сцени между Скарлет и Рет, защото един от двама им щеше да крещи името на Ашли, но не този, който хората биха очаквали.

Скарлет. По време на цялата книга Рет си играе на „обичам те, не те обичам“. Жалко само, че нямаше маргаритка, чиито листенца да къса. Накрая се разбира, че за него всичко е било жалка игра на егото и се страхува, че Скарлет ще го отхвърли. В любовта няма място за страх. Още по-малко пък толкова жалък. Рет доказва, че никога не е обичал Скарлет, добавяйки, че вече няма способността да изпитва каквото и да е.

Бони. В отношенията му с Бони се наблюдаваха единствено болните емоции на мъж, който е на една крачка от това да стане социопат. Той я виждаше като успешна версия на онази Скарлет, която искаше да притежава – слаба личност, която може да бъде направена напълно зависима от него. Връзката му с Бони бе толкова извратена, че изпитах облекчение, когато тя умря. Нямах сили да видя как продължава такава гнусна история.

Бел Уотлинг. Макар да бяха имали връзка с години и дори дете, Рет не виждаше в нея нищо повече от боклук, който го гледа с възхищение.
Рет Бътлър е мръсно долно нищожество.

Елен.

Елен беше истинска дама. Тя поддържаше живота в Тара с класа и без оплаквания. Тя се отнасяше добре с всички от съпруга и децата си до робите и белите бедняци. Елен бе проявила гений, създавайки свят, в който кобилите никога не се ожребват, кравите никога не се отелват, а и кокошките едва ли снасят яйца. Тя обичаше света си, а във вените ѝ течеше аристократичната кръв на истинска южнячка. Елен доказа, че любовта е отвъд времето, като умря, мълвейки името на първия мъж, който е обичала.

Джералд.

Джералд бе страхотен с буийния си нрав и благото си сърце. Той остана верен на своите ценности, отказвайки да подпише Желязната клетва и умря, прескачайки оградата, за да се събере отново със съпругата си.

Мами.

Човек не може да изпитва друго към Мами, освен обожание. Тя бе чудесна със своите представи за морал и с вътрешните си дилеми като това кое е по-страшно – Скарлет да отиде със следобна рокля на сутрешно събиране или да яде пред хората. Едва ли друг би се чуваствал длъжен да сподели на Скарлет, че това, че се е възстановила бързо след раждането, граничи с простащина. Мами прояввяваше склонност към очарователен расизъм и не търпеше възражения от никого. Тя обичаше Елен и Скарлет и им остана вярна, независимо от промените.

Биатрис Тарлтън.

За нея конете бяха всичко. Но тя даде кобилата си за войната и това я направи съвършена. Биатрис Тарлтън бе достатъчно силна, за да се справи с предизвикателствата, жертвайки най-ценното, което има.

Семейство Мийд.

След като вихърът бе отнесъл всичко, което някога са познавали, след като домът им бе в отломки, а децата им бяха станали жертва на войната, след като всичко бе изгубено, те все още имаха нуждата да си кажат, че са верни един на друг. Семейство Мийд успяха да докажа любовта си в една-единствена сцена на съвършенство.

Арчи.

Арчи не се срамуваше от престъплението си и заставаше зад постъпките си. Той отказа да защитава една жена, която експлоатира затворници, оставайки верен на честта си.

Индия Уилкс.

Индия Уилкс е от малкото хора, които могат да признаят грешката си пред човек, когото презират, но тя бе достатъчно горда, за да го направи. Тя излезе сама в най-напрегната нощ в живота си, казвайки трите кратки думи, които я превърнаха в личност – „Не се боя.“

„Отнесени от вихъра“ е един от малкото романи, които ни разкриват толкова много съвършени герои, но за щастие, Маргарет Мичъл има необходимия талант, за да го направи.