Това е отговор на статията на Алестион „Презрението – израз на болка и любов”.

Презрението, заедно с завистта, страха и съсртадението, са най-нисшите и долни чувства в емоционалния спектър на човека. Презрението е бластисто и душащо усещане, което се появява само там, където падението и заразата са изтрили всичко стойностно. Презрението е знак за превъзходството ти, но фактът, че има нещо в света, което е толкова по-нисше от теб, поражда болка, гняв и унижение. Презрението винаги е оскърбително и за този, който го изпитва.

Презрението значи липса на достойнство. Презрение можеш да чувстваш само към това, което не е достойно да попадне в очите ти. Към върховната низост, абсолютното себеотричане, тоталното несъществуване. Уважението е противоположност на презрението. Не можеш да презреш нещо, което има достойнство. Защото достойнството никога не може да бъде гледано от високо.

Презрението значи липса на равенство. Няма презрение без превъзходство. Презрение можеш да изпиташ само към това, което е по нисше от теб. Отговорът на зло, което ти е равно, би бил омраза. Омразата показва уважение и признание, че нещото е достойно да се бориш срещу него. Човек може само да подмине с гордо вдигната глава това, което презира, но не и да се бори с него, защото би му било под нивото.

Презрението значи липса на святост. Чистотата, красотата и съвършенството никога не пораждат презрение. Влачещото се величие по-скоро предизвиква ярост и отчаяние. Ако то някога предизвика презрение, на него остава едно петно, което никога няма да бъде заличено. Стойността му може да се запази, но ореолът е строшен завинаги. Святото не може да бъде презирано.

Презрението не е любов. Презрението е утвърждението, че нещо не е достойно за любовта ти. А ако двете попаднат на едно място, това е най-голямата болка, която човек може да изпита.

Презрението – израз на болка и любов Болка, която стига до дъното Стига вече съчувствие