Егоизмът – първородната добродетел
Егоизмът е есенцията на живота. Слънцето желае да огравя света, който му принадлежи, реката се стреми към собствения си край, тополата се извисява към небесата, засенчвайки останалите. Способността на всяко нещо да постига собственото си съвършенство е това, което прави нашия свят възможен.
Живият човек е егоист. Само два типа хора поемат първата си глътка въздух. Първият е този, който вдишва на всяка цена. Който взема с пълни шепи и оставя нахлуващия кислород да раздере дробовете му. Който не би поделил дъха и болката си с никого, защото иска да живее истински. Това е човекът, чието сърцебиене поддържа пулса на цялата Вселена. Вторият е този, който ще поеме въздух наполовина. Той ще се съобрази с останалите, ще подели с тях живителната сила и страданието си, и ще обрече човечеството на посредствено съществуване, където никой няма да умре, но и никой няма да живее. Това е човекът, чиято слабост би разтопила нашия свят в мъгла.
Егоизмът е желание да бъдеш. Да забиеш пръсти в кожата си и да гледаш как кръвта ти очертава нови пътища, докато не достигнеш костта. Да се превърнеш в черен дракон, който се нуждае от безкрая на небето, за да разпери крилете си. Да си повелител на собствената си съдба и да знаеш, че взимаш всяко решение сам. Да обитаваш замък на дъното на океана, където единствен страж пред портите да бъде волята ти. Да знаеш, че най-голямото нещо в света е душата ти.
Егоизмът е желание да имаш. Да имаш гордостта, радостта и свободата си. Да имаш изгреви единствено за себе си. Да строиш храмове, където се пазят реликвите на смелостта ти, а единствен ключ за входа им да бъде погледът ти. Да притежаваш един миг от вечността, в който целия свят принадлежи единствено на теб. Да имаш пълната тишина и да можеш да отпратиш всеки, който я нарушава с шепота си. Да имаш честта да стоиш на трона си, устремил поглед към своите постижения и загуби.
Егоизмът е желание да постигаш. Да улавяш космическа тела в мрежите на въображението си, да докосваш лицата на невинността, за да четеш бъдещето си по оставените отпечатъци, да разливаш черешов нектар върху обгоряла хартия. Желание да реализираш всяка цел, да преминеш отвъд бодливите плетове, за да видиш как от другата страна божури пламтят по върховете на многовековни мечове. Да унищожаваш и градиш, докато не превърнеш света си в абсолютна реалност. Да достигнеш най-висшата форма на Аз-а си дори и ако последната стъпка означава собственото ти унищожение.
Егоизмът е в основата на целия човешки прогрес. Хората, които са поискали всичко за себе си, са единствените, които са дали всичко на света. Егоистът прави изобретения. Защото са негови. Защото знае, че нещо в битието му принадлежи и че само той може да го открие. И единствено тези изобретения са допринесли за развитието на всички ни. Егоистът създава изкуство. Защото не го интересува нищо друго освен проектирането на собствената му реалност. И точно това са произведенията, които са белязали цели епохи. Егоистът променя историята. Не заради бъдещето на децата си, не в името на общото добро, не за да помогне на останалите. А защото иска да види гледка, която е достойна за неговите очи. И точно това са хората, които са тласкали вида ни напред през вековете. Егоизмът е двигателната сила на всички градивни процеси. Егоист, който цели унищожението на цялото човечество, допринася повече за напредъка ни, отколкото алтруист, който иска да го спаси.
Егоистите обичат истински. Те разбират, че любовта не е нужда, лигавене, дундуркане и удобство. Те осъзнават, че да изпитваш истинска любов е най-рядката дарба и поглеждат към тази си способност единствено с възхищение. Само егоистът познава любовта в дълбочина, защото едиствено той е напълно независим от останалите. А там, където има зависимост, няма любов. Единствено онзи, който си е самодостатъчен, е достатъчно силен, за да бъде с някой друг.
Личността винаги е егоист. Тя е мощ, любов и индивидуализъм. И знае, че преди да съществува каквото и да било, трябва да съществуваш самият ти, сам и безкомпромисен.
