Уважението – мярка за даващия и получаващия
Уважението е едно от основните взаимоотношения между хората. Както всички достойни емоции, и то напоследък е на изчезване в света. Само че неговото съществуване говори много, както за обекта, така и за субекта.
Има два типа уважение – основно и заслужено.
Основното уважение е съвсем базово и се изпитва към хора и неща просто поради факта, че те съществуват. Това значи да уважаваш човека, защото е човек; камъка, защото е камък; и вратата, защото е врата. То е даденост и като такава, не казва нищо за обекта, който го получава. Обаче това дали човек е способен да го изпитва е определящо за личността му.
Теоретично, всеки би трябвало да изпитва това уважение, но в релността това не се случва. Всъщност, изпитват го само хората, които уважават самите себе си. За човек, който разбира собствената си стойност във вселената, е пределно ясно, че всичко друго съществуващо има също такава стойност само по себе си. Човекът, който не може да оцени собствената си душа и не е постигнал нищо, така че да заслужи собственото си одобрение, проявява пренебрежение и непочтителност и към всичко останало.
Заслуженото уважение е уважение на съвсем ново ниво, съществуващо заради конкретни качества на обекта. Това значи да уважаваш даден човек, защото е силен, смел, можещ, решителен, отстояващ себе си и т.н. Това уважение може да се изпитва само от хората, които са способни и на първото, защото те знаят значението и тежестта на това чувство. Все пак, то е по-ключово за получаващия, защото е бил достоен за него.
Един човек може да уважава всеки като човешко същество, но едва малцина заслужават уважението му като личности. Ако отсрещният се бори с чест за ценностите си, той получава уважение, дори те да са напълно противоположни на тези на индивида. Но ако е недостоен, субектът го възприема като нещо ценно и прекрасно за това, че е вселенско създание, но го презира за това, че избира да е нищожество и не разгръща потенциала си.
Уважението не е нито утопия, нито даденост. Все още има хора, които са способни да го дадат, и тяхната оценка е най-точният компас в плоскостта висше-низше. От друга страна, уважение не може да се изисква по принцип, всеки трябва да си го заслужи.