„Отмъстителите: Краят” – Провалените герои
„Отмъстителите: Краят” се справи с това да унищожи малкото що-годе достойни герои в поредицата и тотално да обезсмисли останалите.
10) Фалкън – Той ли ще е наследникът на Капитан Америка? Защо? Не че някога е направил нещо чудовищно, за разлика от повечето си съюзници, но обратно също определено е вярно. Ако са го подготвяли за следващия лидер, имали са десетина филма да му дадат развитие и шанс да се докаже. Но сега просто трябва да приеме, че ще е той. Сигурно така пише в комикса.
9) Хълк – След като основният конфликт в този персонаж е именно, че Банър и Хълк не могат да живеят заедно, е нелепо да кажеш: минаха пет години и то просто се случи. Дори скучните персонажи заслужават последователност и аргументация при оформяне на образа.
8) Наташа– Трябваше ли да приемем, че нейната саможертва е спасила човечеството? Що за абсурд е това? Тя не беше достойна дори да стъпи на Вормир. А и трябваше да забележим, че в тази сцена има два проблема, които правят получаването на камъка невъзможно: 1) Хоукай и Наташа не са способни да изпитват любов, така че цялата драма беше безсмислена. 2) Хоукай не я жертва, тя се хвърли сама, така че изпитанието не е преминато.
7) Капитан Марвел – Ролята на тази жена във филма беше да бъде противна (а вече имаше и други поели тази задача). Как битката беше важна за нея, как тя беше важна за битката – не се знае. Единственото ѝ положително качество беше, че прекара малко време на екрана.
6) Асгард – Превърнахме ли митичния Асгард в купчина бараки с табелка „Ню Асгард“ ръководени от дебел пияница и смотана никоя? И тук проблемът определено не е в бараките. Върховното предателство бе накрая, когато Тор повери народа и царството си на онази жена. Домът на боговете премина под господството на унищожително безличие.
5) Гамора – Сцената между Танос и Гамора на върха на Вормир беше съвършена. Тя превърна и двамата в свръххора. Ето защо тази сцена трябваше да бъде заличена и Гамора да бъде върната. Вместо достойна и смислена смърт, на нея оттук нататък ѝ се предлага само едно обикновено съществуване.
4) Камъкът на душата – Не ни казаха какви са силите на този камък. Провал.
3) Тор – Любопитно е дали създателите на филма ще могат да дадат психологическа обосновка на реакцията на Тор към събитията. Не. Тор не се срути, когато всичко, което обичаше, умря – Локи, баща му, майка му, приятелите му, хората му, светът му. Но тук внезапно той изпада в нервен срив и не намира сили да продължи. Първо, Тор трябваше вече да се е предал преди началото на Война без Край, ако приемем, че е останал жив. Второ, тази битка е много по-малко негова и той няма причина да е най-разтърсеният отмъстител. Накрая той заключи, че всички възможности са отворени за него – не, те свършиха още когато загуби всичко, което което някога е било важно за него.
2) Капитан Америка – След като целия образ на Капитан Америка се гради върху факта, че той не е могъл да изживее онзи живот в своето време и с любимата си, сега нямаше как да не му го дадем, за да го изличим като човек. Тук отново виждаме пропагандата, че загубата е недопустима и дори най-значимите лични трагедии могат да се пренапишат с розово мастило. Капитан Америка е достатъчно зрял да разбира как Вселената е правилна, следователно не би направил това.
1) Танос – Танос, който прие най-страшното предизвикателство и се изправи срещу цялата Вселена, за да я спаси. Танос, който премина и последното изпитание и жертва най-ценното си в името на Живота. Танос, който разбра какво е правилно да направи и щом завърши мисията си, унищожи камъните собственоръчно. Как по дяволите се очаква да повярваме, че той изведнъж ще стане дребнав и отмъстителен и ще поиска да унищожи Земята от чиста злоба? Всичко достойно и велико, което Танос направи в предишната част и в началото на тази, беше сринато. Това не е твърде изненадващо. Но нека помислим кое би имало по-катастрофални последствия: Да намалиш населението на Вселената наполовина в един миг или внезапно да го удвоиш?
